Бях влюбена в Антон от времето, когато бяхме студенти-първокурсници. Имаше много по-хубави от него, но аз се влюбих в ума му, в момчешкото излъчване и голямата му усмивка. С него винаги беше забавно, някак леко му се отдаваше. Бяхме задружни и често спретвахме купони, на които не откъсвах очи от него. Все се надявах да ме забележи, някак да се досети. Смехът му и светлият му поглед ме привличаха силно, но аз не бях от тези, които се мятат по момчешките вратове и шепнат мили и уж невинни обещания.
И докато аз мечтаех, една колежка от провинцията, изненадващо забременя. Последва бързо уредена сватба. Присъствах сред поканените, но не знам защо, не зърнах този ден смеха в очите на Антон. Едва дочаках тортата, за да изчезна.
И така останах без Антон
*****
Дипломирах се с отличие, намерих работа. Все по-рядко се виждахме с колегите. А за Антон, просто реших да забравя. Той беше вече женен с дете и толкова.
И понеже, казват, че времето лекува и аз се излекувах от неосъществената си любов. Сл ...