16 април 1925 година 5:00 часа сутринта.
Във високопланинското селце, в което живееше Койчо вечерите бяха още много студени. Комина на къщата им пушеше докато баща му хранеше животните в утринния мрак.
- Койчо ставай, трябва да тръгваме. – малкия Койчо се опъна и се обърна на другата страна. Но майка му настоя: - Няма да повтарям по пет пъти!
Койчо беше на десет годинки и на този ден за първи път щеше да види София. Той обичаше да пътува но днес не му се ходеше в този далечен град. Погребенията не му се нравеха, за това и не искаше да идва с тях, но баща му беше офицер от запаса и много добър приятел с наскоро(14 април 1925г.) убития генерал Константин Георгиев. Именно на него баща му искаше да отдаде последна почит в църквата Света Неделя. Детето стана и си наметна един кожух след което изтича до външния кенеф. Когато се върна вече се бе измил с вода от бунара и седна на масата. Майка му, му бе надробила попарка със стар хляб и прясно мляко. Малкия Койчо закуси доволно после погледна ...