И тази нощ сълзите се стичат по лицето ми изморено. Не мога да повярвам, че не виждаш. Сякаш тук си сам. Болката с ножове приковала ми е сърцето. Себе си или тебе да виня...
- Здравей, прекрасен ден, нали!?
- Здравей, с коя друга спиш? - казвайки го, чернилка в гърлото ми заседна.
Мълчиш, а сълзите ми не спират. Тихо аз събрах си багажа... Тръгнах си бавно, оставяйки ти нещо много ценно.
И ето ме тук след две години. Млада - на години, ала душата - изтощена, стара. Самотата изваяла ми е бръчки, страданието сложило ми е белези стари, болката петна постави... Вече няма го тоя огън в очите. Остана той при теб, да ти топли гърдите!...
Ала сега вече зная... когато тръгваш си, не оставяй нищо за спомен ти!
© Апокалиптикс А Todos los derechos reservados