16 feb 2011, 11:14

За спомен

798 0 1

И тази нощ сълзите се стичат по лицето ми изморено. Не мога да повярвам, че не виждаш. Сякаш тук си сам. Болката с ножове приковала ми е сърцето. Себе си или тебе да виня...
 - Здравей, прекрасен ден, нали!?
 - Здравей, с коя друга спиш? - казвайки го, чернилка в гърлото ми заседна.
Мълчиш, а сълзите ми не спират. Тихо аз събрах си багажа... Тръгнах си бавно, оставяйки ти нещо много ценно.
 И ето ме тук след две години. Млада - на години, ала душата - изтощена, стара. Самотата изваяла ми е бръчки, страданието сложило ми е белези стари, болката петна постави... Вече няма го тоя огън в очите. Остана той при теб, да ти топли гърдите!...

Ала сега вече зная... когато тръгваш си, не оставяй нищо за спомен ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Апокалиптикс А Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...