Шибан есенен ден. Мрачен, мокър, неприветлив. Отварям очи и всичко ме боли. Все едно не знам на колко съм години и всяка сутрин трябва да ми се припомня.
Чак след кафето успявам да се раздвижа. Поглеждам часовника – минава 11. От офиса са звъняли 4 пъти.
Какво са се разбързали?
Излизам навън и се наслаждавам на 3 цигари с кафето. Мляко и мед! Няма такова кафе.
Връщам на офиса. От конкуренцията са ни хванали за топките. Е и? Трябва да има хляб за всички нали?
Не може да минава така деня. Ще го променя. Започвам да звъня на мацки. Все някоя ще ме накара да се чувствам млад.
Само Шура от Кокаляне върза. Дърта пачавра, ама и аз вече не мога да си позволя да избирам.
Баня, парфюм, и вече пушех по път в колата. Слушах Чамбао и ми ставаше едно такова... Романтично!!! Какво и е на Шура!
Е ще ти кажа какво и е. След 3 часа като звънна съдружника бях толкова пиян, че за секс и дума не можеше да става. Камо ли за шофиране.
Да съм ходел веднага при него да се разбираме какво да я правим конкуренци ...