20 jun 2007, 18:58
За тролеите с любов
2 мин за четене
За тролеите с любов
Не мога да разбера, защо повечето хора от моя квартал не харесват тролеите и вечно мърморят като свекърви. Само ние сме били така онеправдани. Тролеите били все претъпкани. Че автобусите не са ли?! И какво от това. Смело заявявам, че в днешното време на алиенация и враждебност, това е чудесно и ефикасно средство за сближаване. Стоиш си в тролея, притиснат плътно от всички страни и направо се срастваш с околните – и в пряк, и в преносен смисъл. Екзотичните ухания на парфюми, дезодоранти и атършейви се смесват с отрезвяващата миризма на току-що изконсумиран пресен чесън, отрудена пот, алкохолни изпарения и натурални роми. Просто идилия! Около 18 часа преобладава миризмата на прясна риба, защото по това време се качват работничките от рибния цех. Те старателно са взели душ, даже косите им още мокреят, но миризмата безвъзвратно е пропила всяка тяхна пора и няма отмиване. Представям си усиления им трудов делник, еднообразието от повтарящите се манипулации, половинчасовата обедна почивка. Съчувствам им, но леко се усмихвам, защото се сещам за героя на Чарли Чаплин в „Модерни времена”. Гледали ли сте го този филм?
Но да не се отплесвам, думата ми беше за сближаването. Аз, например, в резултат на пътуването в тролеите имам десетки добри познанства, някои от които се скрепиха до степен на приятелства. Това е нещо като пътуването с влак, където срещаш и общуваш с разни хора. Даже в тролея често срещаш едни и същи лица и така, както си приклещен, трудно може да мълчиш като риба половин час. И да искаш, невъзможно е. Всички сте си братя и сестри по транспортна съдба. Кодовите думи са „градски транспорт”, „задръстване” и „катастрофа”. Оттам нататък е лесно - теми за разговор - бол, а и време - достатъчно. Дори, откакто поставиха два светофара, пътуването от квартала ми до центъра на града или обратно е доста по-продължително, поради огромните задръствания. Кажете сега, не съм ли права, че тролеите ни сближават?!
Аз отдавна не купувам вестници и списания. Няма смисъл, защото сутрин, докато стигна до работното си място, прочитам най-важното от пресата в тролея. Предпочитам „Труд” и „Блясък”, но не съм придирчива. Задоволявам се с каквото има разгърнато в тролея. Гледам по възможност да не съм в обкръжението на пенсионери, защото те нямат пари за вестици.
Освен място за общуване, тролеите са средство за укрепване на мускулатурата. Хич не се учудвайте и не се подсмихвайте! Не ти трябва нито подвижна пътека, нито велоергометър, камо ли да правиш коремни преси и други упражнения – измишльотини. Пестиш от ценното си време и пари. Само на стойността на два билета дневно, за има-няма месец придобиваш стегната и атлетична фигура. /За онези, които никога не са се качвали в тролей, пояснявам, че пътуването е на талази, с рязко спиране и потегляне, затова пътниците са винаги нащрек и със здрав захват./
Много е романтично в тролеите, а и никога не е скучно. Движението им не подлежи на точен график. Никога не знаеш кога ще пристигнеш там, за където си тръгнал и дали въобще ще стигнеш. Ако няма повреда по трасето или токът да не е спрял, то поне ще му се откачат „тирантите”. Повечето хора негодуват и псуват общинската фирма – превозвач, но не и аз. Аз едно, че не умея да псувам, второ, че отдавна гледам на нещата позитивно. Затова, така да се каже, пътувам на принципа Take it easy, а в резултат съм с калени нерви и заздравена психика. Като сляза от тролея, понамествам си дрехите и раздавам усмивки на околните.
Но да не се отплесвам, думата ми беше за сближаването. Аз, например, в резултат на пътуването в тролеите имам десетки добри познанства, някои от които се скрепиха до степен на приятелства. Това е нещо като пътуването с влак, където срещаш и общуваш с разни хора. Даже в тролея често срещаш едни и същи лица и така, както си приклещен, трудно може да мълчиш като риба половин час. И да искаш, невъзможно е. Всички сте си братя и сестри по транспортна съдба. Кодовите думи са „градски транспорт”, „задръстване” и „катастрофа”. Оттам нататък е лесно - теми за разговор - бол, а и време - достатъчно. Дори, откакто поставиха два светофара, пътуването от квартала ми до центъра на града или обратно е доста по-продължително, поради огромните задръствания. Кажете сега, не съм ли права, че тролеите ни сближават?!
Аз отдавна не купувам вестници и списания. Няма смисъл, защото сутрин, докато стигна до работното си място, прочитам най-важното от пресата в тролея. Предпочитам „Труд” и „Блясък”, но не съм придирчива. Задоволявам се с каквото има разгърнато в тролея. Гледам по възможност да не съм в обкръжението на пенсионери, защото те нямат пари за вестици.
Освен място за общуване, тролеите са средство за укрепване на мускулатурата. Хич не се учудвайте и не се подсмихвайте! Не ти трябва нито подвижна пътека, нито велоергометър, камо ли да правиш коремни преси и други упражнения – измишльотини. Пестиш от ценното си време и пари. Само на стойността на два билета дневно, за има-няма месец придобиваш стегната и атлетична фигура. /За онези, които никога не са се качвали в тролей, пояснявам, че пътуването е на талази, с рязко спиране и потегляне, затова пътниците са винаги нащрек и със здрав захват./
Много е романтично в тролеите, а и никога не е скучно. Движението им не подлежи на точен график. Никога не знаеш кога ще пристигнеш там, за където си тръгнал и дали въобще ще стигнеш. Ако няма повреда по трасето или токът да не е спрял, то поне ще му се откачат „тирантите”. Повечето хора негодуват и псуват общинската фирма – превозвач, но не и аз. Аз едно, че не умея да псувам, второ, че отдавна гледам на нещата позитивно. Затова, така да се каже, пътувам на принципа Take it easy, а в резултат съм с калени нерви и заздравена психика. Като сляза от тролея, понамествам си дрехите и раздавам усмивки на околните.
© Мери Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Ей на това му се вика различен поглед върху нещата. Чак ми се прииска да се кача на някой тролей и да се насладя на преживяването, което ти струва само 70 ст.
-
Вальо, благодаря ти и аз!
Вили, хубав анекдот!
Светле и Поли, вие само елате в Бургас, пък няма как да сбъркате тролея ми - линията е само една. Аз ще ви чакам на гарата, оттам се мятаме на тролея и започваме сближаване до изнемога. -
и аз ти благодаря за настроението( и за информацията). Скоро ще идвам към Бургас, ако не е тайна, кажи номера и аз да се посближавам малко. Пък и риба обичам...И мразя фитнеса
ако хората по-често пътуват ( и по-редовно) с градски транспорт, няма да имат нужда от клубове за запознанства, за суинг, или от психоаналитици))
А и погледнато от друга страна това е решение на проблема със задръстванията. Стига! Оставете колите си!(Аман от глезотии, които водят до отчуждение)Возете се в тролеи, трамваи, рейсове, влакове...И к'вото дадат там
усмих*
поли -
То и за трамваите с любов, за автобусите с любов... И като казах за автобусите - ето ви и един брадясал анекдот.
Рейс 80. Пътува към Студентски град. Лятна вечер. Претъпкан. Някъде около МЕИ-то се чува глас млад женски глас:
- Моля ви се, престанете да ме притискате към стената!
- Извинете, но не е каквото си мислите! Претъпкано е, а и днес ни раздадоха заплатата. Навих банкнотите и така ги сложих в джоба на панталона.
- Тогава защо вече пета спирка постоянно ви увеличават заплатата? -
Когато се чуствам самотна се мятам на първия рейс, тролей или трамвай. Там поне някой мъж се притисне до мен и се чуствам жена. Едни мои познати преди време ме питат: Къде да си намерим готини мацки? Отговарям: Как, къде? В градския транспорт! Мери, кажи кой тролей ползваш, за да си лафиме?
-
Мери, защо няма повече хора като теб! Толкова ведрина не бях вдишвал отдавна! Обзалагам се, че харесваш приказката на Андерсен "Каквото направи дядо, все е хубаво" - нали я помниш, онази за гнилите ябълки. Благодаря ти за хубавата вечер, която ми подари!
-
Мила, не бих пропуснала за нищо на света....знаеш!
Тук е сърцето ми.... -
Благодаря ви приятели за поздравите и усмивките!
Дус, радвам се, че надзърна! -
Вече ще си имам едно на ум за пътуванията ми в тролеите...Нямам да ги избягвам или предпочитам пред маршрутките...Обещавам си че и аз като теб ще слизам с усмивка! Поздавления!
-
Браво, Мери!
Страхотно разказваш! -
Идилия
-
Дълги години живях в трад с тролеи и това ми е познато. Особено в летните дни с всичките аромати. Сега го прочетох с усмивка и малко носталгия по онези времена.
Поздрави, Мери!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
