И неговото съобщение кънтеше в главата й. Тя не спираше да си отваря месинджъра за да го прочете отново и отново, сякаш за първи път го вижда. Думите му, че ще дойде за нея означаваха всичко, тя беше готова да му даде душата и любовта си към човека, за когото е копняла толкова дълго. Искаше да изтича към него, да се хвърли на врата му, той да я повдигне и завърти, казвайки й колко е щастлив, че е с нея. Не спираше да си мечтае как се държат за ръце, незабелязвайки другите хора около тях. Искаше този ден да дойде и тя да го изживее. След неговото обещание последва тишина. Тя не разбираше защо любимия за нея мъж не я търси, защо когато й е писал нещо толкова хубаво, изведнъж го е спряло или отдалечило от нея. Тя реши да го потърси отново, защото не можеше да изкара и един ден без да разбере дали е добре. Искаше да узнае дали тези негови думи, биха станали реалност. И да той отново потвърди, че ще дойде и ще се видят, но някак този път, ентусиама му беше отминал, сякаш го казваше просто по навик, но тя приемаше всяка една негова дума за истина. След няколко месеца той се появи пред работното й място. Написа, че е долу и я чака да се видят. Тя не можеше да си поеме дъх от вълнение, каза нещо набързо на колегите и изтича по най-бързия и незабележим за другите начин.Когато достигна до него тя беше готова да го прегърне, както й се искаше, но той си подаде ръката за запознанство. Тя погледна ръката му, с треперещ глас каза Здравей и подаде много плахо своята. Размениха си основни думи как минава денят на другия и той спомена,че за вечерта са отседнали с колегата му в хотел и ще я чака да приключи работа за да се видят отново. Тя нямаше търпение и веднага се съгласи на всичко, което чуваше само и само да прекарат повече заедно. Докато минаваха минутите до края на работния ден, на нея не й се работеше, не спираше да поглежда към часовника и телефона си, дали случайно не е написал на стената си или съобщение. Но нямаше нищо. Стана 17:00 ч, и тя тръгна с трепети от работата си. Пожела приятна вечер на всички и потегли към хотела, за когото той й беше казал, че ще я чака. Обади се набързо и той я покани вътре. Беше сам в стаята си,а колегата му излязъл да разгледа града и я покани на по чаша вино, за да си поговорят. Тя отказа с предтекст, че не обича алкохол, но той дълго настояваше и нямаше как да прдължава да отказва. Започнаха да се опознават, като предимно той беше този, който говореше за живота си и нещастията си., Дойде момента, в който той я попита и основното, заради което е дошъл, а именно дали е готова да бъде с него? Тя не се поколеба и веднага му каза да, опчаквайки той да я целуне и да си поговорят за тях. Но в този момент той продължи... - Исках да кажа да си готова да си с мен тази вечер. Нали ме разбираш... Тя не знаеше какво да отговори, думите като, че ли не идваха, с треперещ глас го попита какво, а той продължи да говори. - Аз дойдох, защото ти пожела, искаше да се видим толкова мнохо. Ето тук съм, с теб съм, какво друго трябва да се случи, освен да прекараме вечерта заедно и утре ще си ходя. Тя започна да разбира неговите мисли, сякаш сега осъзна какво всъщност е предизвикала с нейните думи. Тя живееше в илюзия, че и той е влюбен и иска да бъдат заедно завинаги, но в този момент осъзна, че той е тук за да прекара нощта с нея.- Но как така? Попита го тя, без да се опита да го засегне, по какъвто и да е начин. -Нали искаше да дойда, ето тук съм. Повтори отново той показвайки съобщенията й на телефона си. -Една жена когато иска да е с мен, всичко е ясно. Готов съм да го направим и после си тръгвам. Тя продължаваше да се чуди кой е този човек и дали случайно не си е пишела с друг. -Но ти ми каза, че ще дойдеш, аз ти споделих чувствата си. Мислех, че и ти изпитваш такива към мен. Той се засмя и отговори. - Явно не си разбрала. Единственото, което мога да ти дам е тялото си. Моето сърце отдавна принадлежи на друга. Тя е любовта на живота ми, не си ти. И никога повече не ме уверявай, че не си искала да дойда, за да го направим. Тя усети острие, което проподив гърдите й , колкото повече той продължаваше да говори, толкова тя се почувстваше слаба и разбираше, че е била една обикновена бройка в очите му. -Защо ми го причиняваш? Аз те харесвам, искам да бъдем заедно. А ти... Ти си искал само да ме употребиш и да си тръгнеш, сякаш нищо не се е случило. Какъв човек си ти? Той чувайки това се изпоти и нервива. -Когато една жена иска да е с мен, значи иска да спи с мен. Ти си повярвала на нещо, което не съществува. Проблемът си е твой. Аз съм влюбен в друга. Тя е всичко за мен. Ако ще правим нещо, да правим. Ако ли не, си тръгвай, не искам повече да си губя времето в празни приказки. Тя усети като гръм в главата си тези негови слова. Искаше й се да го удари, но знаеше, че е безсилна. Затова пое дъх и му каза. -Аз ти губя времето така ли? Всъщност ти изгуби достатъчно моето и затръшна вратата пред лицето му. Тръгна побягвайки навън с насълзени очи. Искаше й се да се скрие в най-тъмното и скрито място, там където никой не би я погледнал. Не можеше да си представи, че точно този човек, когото е избрало сърцето й , никога не я е обичал, никога не я е уважавал, дори я е лъгал. Не знаеше кой път да поеме и какво да прави. Думите му прорязваха като нож душата й, Тя ги чуваше отново и отново.