Третият куршум стигна до центъра на града и прелетя със свистене покрай ухото на един задрямал в парка възрастен мъж. Мъжът се стресна, събуди се и размаха ръце, защото си помисли, че го нападат стършели. След това той зарея поглед в далечината, опитвайки да си спомни какъв сън беше сънувал. Не успя.
Куршумът продължи да лети, а когато наближи едно от главните кръстовища, започна да пада рязко надолу. Заби се в предното стъкло на един движещ се автомобил. Мъжът зад волана чу силно изпукване и след секунда забеляза дупката, която се беше появила в горния ляв край на стъклото. Осъзнавайки какво е това, той изви волана рязко надясно и наби спирачка. Колата подскочи и излезе от пътя, като за малко не помете младата жена, която вървеше бавно по тротоара. Мъжът – името му беше Даниел – легна на седалките и се опули уплашено нагоре. Колата се удари леко в едно дърво и спря. Чуха се викове. След около минута Даниел се надигна и се огледа наоколо. Нищо. Някой обаче се беше опитал да го убие. И той знаеше кой. Любовникът на жена му. Беше сигурен в това. Просто той нямаше други врагове. По професия беше счетоводител и никога в живота си не се беше забърквал в скандали. Само че, когато жена му започна да му изневерява, нещата се промениха. Той вече имаше враг. Обзе го гняв. Беше длъжен да се защити, не можеше да остави нещата така. Той се изправи, запали двигателя и подкара колата. Не обърна никакво внимание на хората, които дюдюкаха на тротоара. Нито пък на полицейските сирени, които се чуваха в далечината. Даниел знаеше кое е единственото правилно решение, знаеше какво щеше да прогони призраците в мозъка му. Щеше да паркира пред къщата на онзи мръсник и да го изчака да се прибере от работа. След това просто щеше да го прегази.
© Хийл Todos los derechos reservados