Забранено за предани съпрузи

Скоро моята съпруга ще има рожден ден. Става на... няколко години и аз трябва да й подаря някакъв подарък, но никаква идея нямам какъв да бъде той.

Някога преди беше по-лесно, но тогава аз самият не бях такъв "никаквец" - така ме обижда жената, когато все някак, но ми е обидена. Никога не съм мислил, че ще дойде време да поискам отново да се влюбя в жена си. Никога не съм се съмнявал, че тя е точната моя друга половинка, която, за късмет, сполучих да намеря, но ето че през времето оттогава аз пък съм станал много загубен. Знам, че съм такъв, защото веднъж случайно дочух реплика от разговор между жена ми и една от многобройните й лъскави... пардон: ласкави приятелки, която навъсено й рече: "Кога ще се отървеш от твоя загубеняк?". Отскочих като опарен и съжалих, че съм се оказал на никаквото място по никоето време. Никак не желая да преча някому, най-малкото на скъпата ми съпруга. Винаги съм считал, че тя няма защо да се оплаква, защото николко са случаите, в които съм ограничавал свободата й. Никога не съм поглеждал друга жена, тъй като просто не ми е било нужно и всякога съм благодарил на провидението, че я имам до себе си. Жена ми е съвършена! В това не може да има съмнение и аз сега направо боледувам вътрешно, задето даже един подарък за рождения ден не мога да измисля. Вярно е, че тя няма нужда от нищо, защото всячески съм я улеснил и осигурил, но пък подаръкът не е от нужда, а от любов. А аз я обичам още, въпреки че никога не съм я и разлюбвал. Поне така винаги съм вярвал за себе си.

"Знаете ли какво правим с непотърсените в определения срок колети? "

След като внимателно и съпричастно ме е изслушала, служителката в пощенската станция, където съм влязал да пусна едно служебно писмо, това ми и рече. Не думите й ме стреснаха, а присъствието й. Боже, докъде съм се докарал?! Като на сън съм го сторил - това, че съм се изповядал. Но лицето на служителката ме гледа вежливо през гишето и в очакване да я забележа, а когато това става, тя добавя:

"Връщаме ги на подателя. Естествено е - при нас никоя пратка не може да се загуби! Губи този, който никога няма да разбере какъв дар му е бил изпратен!"

Успявам да смутолевя някакво извинение и нескопосано се изнизвам на улицата. Още съм удивен и разстроен от себе си, но нетърпеливо се понасям към дома си. Сякаш съм се отделил от кожата си, защото съвсем не знам какви продължавам да ги върша. Движи ме някакъв невидим кукловод, който ми дърпа конците. Влизам вкъщи, свалям прашния куфар - явно си събирам багажа, пиша банков чек с убеждението, че ръката ми знае кога да спре с нулите, завъртам се из стаите, вярвайки, че не искам да оставям след себе си къщен безпорядък и чувствам, че нещо пропускам да направя, но че то е сякаш най-важното. Когато погледът ми попада на бележника до домашния телефон, се сещам:

"Мила моя ненагледна съпруго, толкова те обичам, че не мога да не ти направя съкровено чакания от теб мой подарък за рождения ти ден! Напускам те с надеждата, че така и последната сянка върху твоето щастие, което ми е  свидно, ще се отнеме! Честит Рожден Ден! С много обич: твой вече бивш съпруг".

Сега вече мога да прекрача прага. Отивам да се намеря, защото отново искам да съм влюбен в съпругата си.