Когато Бойко реши да записва курсовете и да става ловец, незаменима помощ му оказа бай Стоян. Много енергичен и ерудиран човек, въпреки натрупалите се върху плещите му вече шейсет и пет години, бай Стоян, усетил мерака в душата на момчето и пламъка в очите му, взе решение да му помогне. Той задейства връзките си в горското и полицията и за кратко време, след успешното завършване на теоретичния и практичния изпит, младият ловец се снабди с чисто новички билет и разрешително за носене на оръжие.
“Барут, а не кръв тече във вените ти, момче” – обичаше да казва често бай Стоян, а веднъж добави:
– Понеже виждам как меракът искри като огниво в очите ти, а и с покойният ти вуйчо бяхме големи приятели, искам да ти направя един подарък – и както бяха седнали на масата, той бавно стана от стола, бръкна в джоба на панталоните си, извади връзка ключове и се отправи към голямата оръжейна каса в ъгъла на стаята. Отключи я и извади оттам запазена, с добре смазани и лъскави цеви, немска успоредка марка ...