Из „Случки на втория етаж”
Заешка кръв
Хирургът д-р Михо Михов беше приключил със задачите си за деня, участвал бе в операция и половина и сега, в края на работния ден, се отправи към хирургичния кабинет на поликлиниката. Неговият часовник "Омега" показваше точно 13.45. Той не беше на кабинет, но обикновено по това време на деня слизаше долу, където много често благодарни пациенти го даряваха с вкусни месни и наливни подаръци.
И днес щастието му се усмихна – един изписан вече болен му се отблагодари с петлитрова PVC тубичка чудесно домашно червено винце. Мекото небце на д-р Михов затрептя в блажено очакване да отпие от този еликсир. Той усмихнат благодари за вниманието и, здраво стиснал торбичката с безценното питие, тръгна да се прибира към клиниката. Направил само няколко крачки, той внезапно се закова на място. Пътят до неговото шкафче не бе много кратък, виеше се по коридори, стълбища и покрай множество кабинети. И което беше най-лошото – можеше да се сблъска с анестезиолози! Това ...