Поднасям ви криминална загадка, която измислих в училище с помощта на мои приятели. Идеята беше да си задаваме казуси, в които не участват много хора, но пък да е нужно известно мислене, за да се разплетат. Правилата на играта изискваха един да каже началото на загадката и уликите по нея, а останалите да му задават въпроси и той да отговаря от името на героите в криминалния разказ. Споменавам това, за да кажа, че към половината от творбата е базирана на въпроси, зададени от мои приятели и техните отговори. Специални благодарности на Недко, Винсент и Виктор. 

1

По начало загадката се разреши бързо, но беше нужна дълбока прозорливост и повишено внимание, за да се хване нишката на действието. Вероятно ако се беше замесила още някоя личност, щеше да се появи нещо, което да подведе разследващия и така случаят да остане отворен.

Едно прекрасно престъпление за разсънване. В 8:50 на 24-ти Април телефонът в полицейското управление за квартал Връбница звънна. Дежурен полицай докладваше за намерен труп. Веднага се мобилизира група от няколко души, сред които главен инспектор, негов помощник, съдебен лекар и още няколко криминолози. Всички бяха на мястото още преди 9:00, готови да разследват.

Ставаше дума за стара двуетажна кооперация, в която живееха трима души. На втори етаж – жена, която се казва Сашка и беше повикала полицията; долу – Пламен и неговият вече мъртъв съсед Стефан. Всеки от обитателите имаше мазе и таван (по-малки от апартаментите им), които правеха сградата да не изглежда чак толкова малка.

Апартаментът на Стефан изглеждаше стар и мръсен. Тристаен, целият запълнен с най-разнообразни хартии (вестници, рекламни брошури и пр. ), стара вехтошарска мебелировка. Целият под беше покрит с паркет, като нямаше и един килим. Убитият беше намерен в спалнята си, където най се набиваха на очи несгънатите му и разхвърляни дрехи. Трупът седеше на стол пред бюрото си от масивно дърво. Ръцете му бяха увиснали върху плота и близо до дясната се виждаше химикалка. Изглежда беше писал нещо преди да бъде убит, но самият документ не се виждаше.

Първоначалното предположение на съдебния лекар беше, че Стефан е бил удушен, с въже или по-скоро с кабел, както си е седял на стола. Съпротивлявал се е, но не много активно поради позицията си.

- Имаме улика – химикалка. Можете да я приберете, след като я снимате! – разпореди се главният детектив и започна да оглежда останалата част на стаята.

По стените висяха етажерки или бяха подпрени високи секции, всичките нагъсто натъпкани със стари книги с меки корици. Натискът между повечето изглеждаше толкова голям, че потенциалното изваждане на някоя, вероятно би довело до скъсването ù.

На една от секциите, в която имаше няколко по-дебели книги и една-две папки, се виждаше празно място. Предвид гъстото нареждане на останалите книжа, се предполагаше, че Стефан не би оставил такова празно място. Там можеше да се побере книга от поне 500 страници. Мястото също беше снимано.

Обърна се внимание и на купчините вестници по земята, опасани с евтино въже. Заглавията от първа страница едва ли имаха нещо общо със смъртта на Стефан.

2

Сашка – притеснителна жена на малко над 30 години. Слаба, висока, със слабохарактерно изражение. Главният детектив трябваше да я разпита, докато останалите събират улики:

- Здравей! Започни от причината за обаждането ти в полицията… моля.

- Аз съм домоуправител и касиер на входа едновременно. От мен се изисква да събирам пари за осветлението на стълбището и неговото редовно чистене. Парите се събират по веднъж на месец и последната дата за събиране беше преди малко повече от седмица.

- Коя?

- 15-ти Април. Стефан нямаше пари първия път като му поисках. Втория не ми отвори. Изчаках седмица и тази сутрин реших отново да го потърся. Всъщност не го бях виждала от една седмица и това ме накара да се обадя на полицията.

- Значи за последно сте го видели преди седмица?

- На 17-ти Април.

- Не и след това? А забелязали ли сте някой да влиза в апартамента му?

- Всъщност да. 3-4 поредни дни преди онзи, когато се видяхме. Посетителя му забелязвах през прозореца, само когато излиза – мъж на средна възраст в черен костюм.

- А ризата?

- Направи ми впечатление, че е черна.

- Какво работите?

- Счетоводителка съм от 6 години. Работя от 9:30 сутринта до 17:30. Доволна съм от заплащането.

- Кой Ви е посещавал през последната седмица?

- Роднини. Майка ми и брат ми.

- А Вашият съсед Пламен?

- Има един приятел, който го посещава често. Последната седмица само веднъж.

- Знаете ли кой има ключ от дома на Стефан?

- Не.

- Всъщност имате ли си приятел?

- Не.

- А харесвате ли си някого?

- Има един човек.

“Определено е срамежлива” – помисли си детективът.

- Ще ми дадете ли телефона си?

- Да. 

Следва продължение.