9

Следователят и неговият помощник почукаха на вратата на Пламен. Трябваше да го разпитат за съкровището, да си поговорят с брат му и да проверят още нещо.

Двамата им отвориха и ги поканиха да влязат в хола. След като всеки седна, разпитът можеше да започне:

- Пламене, ти си много странен човек!

- Така ли? Защо?

- Защото блокът ти е застрашен от срутване, а ти отказваш да вземеш мерки.

- За момента разкопаното е малко (поне доколкото аз знам) и съм преценил, че мога да почакам още.

- Тогава да те питам защо имаш два стационарни телефона един до друг!?

- Единият е резервен.

- И това не е странен човек. При първото си влизане тук проследих кабелите, не докрай, но достатъчно, за да разбера, че ме лъжеш.

- Добре. Истина е. Работата е там, че аз съм много запален по детективските истории. Обичам криминалните филми и романи… Сегашните събития също са ми много интересни. А телефонът… Прикачих се към кабела на моя съсед Стефан и започнах да подслушвам разговорите му от интерес. Всеки път, когато звънне неговият телефон, моят също звъни. Вдигам го и подслушвам, без да казвам нищо, защото е възможно да ме чуят от другата страна. Понякога дори си го пускам на високоговорител и правя нещо друго, докато слушам. Но през последната седмица не съм имал възможност.

Следователят и неговият помощник се смееха.

- Сериозно. Какво си чул?

- Щях да съм по-доволен, ако бях подслушвал Сашка. Обзалагам се, че е по-интересно. Първите седмици нищо. После, преди две седмици започна да му се обажда някакъв човек редовно. Не съм слушал внимателно. Говореха си за парични преводи, но не се спомена нито името на банката, нито размерът на сумата. Имаше застраховка, нещо такова. Нямам достатъчно информация, за да свържа всичко.

- След като си запален по криминалните истории, може би имаш някаква теория за случващото се!?

- Вече сте разбрали, че Стефан разнасяше реклами, но беше и пощальон. Паднало му се е да отвори неподходящото писмо. Там е била записана някаква информация, свързана с пари и прочие. Той е искал да разобличи получателя, но впоследствие са започнали да идват в неговия дом да му предлагат разни суми. Той не е приел и се е наложило да му затворят устата.

- Не подозирате колко сте близо до истината. Какво работите и по кое време?

- Днес трябваше да съм на работа. Работя като инженер, работните дни от 10:00 до 18:30.

- Благодаря за информацията! Ако се сетите за някаква странна случка, някой враг на мъртвия или друго, което може да има връзка със случая, моля да ми кажете. Няма да напускам сградата скоро. А сега моля да ме оставите насаме с брат Ви, за да го разпитам.

10

- Мартин, нали? Какво работите?

- Застраховател, изкарвам добри пари и нямам определен работен ден!

- Разбрах, че често посещавате брат си и сте в добри отношения с него. Забелязали ли сте нещо странно при последните си две-три идвания тук?

- Не, не мисля!

- Някакви непознати? Човек в черни костюм и риза?

- Само веднъж.

- Помагате ли в детективските деяния на брат си?

- Само понякога, но те изискват постоянно да съм на място.

- Познавахте ли убития?

- Не достатъчно добре, за да знам дали е имал врагове.

- Имате ли някакви впечатления за него?

- Много мърляв и неподреден човек. Това не говори добре за него.

- Значи сте влизали в дома му?

- Ъъъ, да! Само веднъж. Понеже е вестникарче и брат ми понякога си купува направо от него. Двамата сме влизали в апартамента му при едно такова закупуване на вестник.

- Брат ви има ли застраховка от вашата фирма? Живот, имущество…

- Не.

- Защо не е ли традиция при Вас?

- Един застраховател знае най-добре колко изсмукващо нещо е застраховането.

- Родителите ви живи ли са?

- Само майка ми – има си собствен апартамент.

- А баща ви?

- Умря преди две години.

Детективът отиде в съседната стая и помоли Пламен да слезе отново в мазетата с него.

- Нали вече бяхме там? – попита помощникът му.

- Но не намерихме съкровището. Ето, звъня на Сашка, за да отвори и нейното мазе. Мартин също ще дойде с нас.

11

И така всички се събраха на едно място. Криминалистите също ги придружаваха, готови да съберат най-важната улика.

Първо беше мазето на Сашка – подредено и привидно празно. Вратата беше оставена отворена и всички продължиха към мазето на Пламен. Той го отключи спокойно и въведе останалите вътре. После последва силен вик на изненада. В един от ъглите имаше сандък, най-обикновен и съвсем непредполагащ в него да има нещо ценно. Собственикът на мазето твърдеше, че не е виждал въпросния сандък. Дали се опитваше да заблуди полицията? Все пак беше заключен и още не се знаеше какво има вътре.

В същото помещение беше намерена и лопата, с която би могла да се изкопае дупката в мазето на Стефан. Тя беше старателно опакована като важна улика.

Докато всички се качваха нагоре, следователят пожела да прибере и ключа от мазето в херметично пликче. Някои хора се учудиха какво общо има този ключ със случая, но други вече знаеха.

12

Главният детектив и помощникът му се оттеглиха в апартамента на Сашка. Щяха да ù правят компания в продължение на няколко минути. Докато си почиваха, проведоха следния разговор:

- Сега какво следва да направим? – пита помощникът.

- Докато слизахме надолу, зададох два въпроса на Пламен и един на Сашка. Благодарение на отговорите вече знам кой е виновен. В момента изчаквам да се отвори сандъчето, за да сме сигурни, че именно то представлява съкровището.

- Значи наистина успяхме да разрешим случая, без да излизаме от сградата?

- Да! Уликите са прекалено много, затова.

- Радвам се, че всичко свърши! – обажда се Сашка.

- И ние също.

- Докрай ли ще ме държите под напрежение?

- Чакаме кулминацията, Сашке. Дотогава не се отдалечавай!

После темата беше сменена. Сашка изглеждаше притеснена, а детективът се опита да води активен разговор с нея.

И така докато телефонът му иззвъня:

- Да!

- Вътре има монети. Много старинни монети.

- Значи старчето е било нумизмат, а нашият случай е разрешен. Сашке, ела с нас! 

Предстои Ви да разберете какво е станало.