Загадката от Вселената „Facebook“
***
В заведение сядам с лице към вратата и с гръб към стената. Бях прочел, че така прави Джак Ричър, героя на Том Круз. Аз не приличам по нищо на Джак Ричър, за Том Круз да не говорим. Шкембето не прилича на плочки на корема, а да вдигаш литър и половина бира, не е като да вдигаш 100 от лежанка. А за стрелбата - ако Джак Ричър може да уцели муха, кацнала на челото на врага, то аз мога да уцеля само нарисуваната муха в писоара на WC-то в мола. Седя си и гледам към вратата, сякаш през нея ще влезе най-опасният човек, а аз ще извадя беретата и ще го гръмна.
През вратата влезе Мишо. Ако имах берета, наистина щях да го гръмна. Отдалече ме съзря и приближи с бързи стъпки.
Мишо е мой съученик от основното училище. Виждам го веднъж на 5 години и всеки път ми се иска да не го виждам.
- Ооо, батенка, к‘во прайш ве, мойто момче? – жизнерадостно се обърна към мене и без да съм го канил, седна на масата ми.
- А, нищо, тука. Чакам…
Мишо премина в атака – същата, как ...