9 oct 2009, 10:14

Загубени в гората

  Prosa » Relatos
745 0 0
1 мин за четене

Той се отпусна върху ствола на едно дърво, което все едно бе израснало, за да могат уморените пътници да го използват като пейка. Затвори очи и се наслади на топлата слънчева милувка върху лицето си, докато разтриваше уморените си крака и в същото време разсеяно хвърляше по едно ухо на препирнята на приятелите си, които явно най-после бяха осъзнали очевидното:
- Според мен съвсем се загубихме - тъкмо казваше Гар Ван.
- Ко Та Рак е виновен! - веднага посочи евентуалния виновник Черната Пантера Ра.
- Защо пък аз?! - искрено се учуди котакът.
- Може би защото ти водеше - предположи пантерата.
- Не съм водел! - отрече Ко.
- Не си водел?! - възкликна Гар Ван. - Но тогава защо ходеше най-отпред?
- А защо не? - сви рамене Ко Та Рак, а след кратък размисъл добави: - Какво значение има всъщност това къде съм ходел?
- Ох - тежко въздъхна Ра.
- Ох - въздъхна и сенчестата.
- Приятели - обади се чак сега и Но Щен Вълк. - Мисля, че не подхождаме към проблема от правилната страна.
- Така ли?! - възкликнаха тримата в един глас, а Черната Пантера попита: - А каква е правилната страна?
- Правилната страна е - отговори й вълкът. - На къде да вървим, за да се измъкнем най-после от тази гора.
- Как й беше името на гората? - неочаквано попита в този момент разтриващият си краката отдъхващ на дървото-пейка.
- Жълтата гора - разсеяно му отговори Гар Ван, а след миг-два се намръщи озадачено: - Това има ли отношение към решаването на нашия проблем?
- Не пряко - каза Сянка и порови малко из джобовете на камуфлажа си, откъде скоро изрови малкия Дра Кон Чо, събуди го и му заръча: - Трябва ни изход от Жълтата гора, намери ни, моля те.
- Хмнф - протегна се пет сантиметровият мъник. - Коя е пък тази жълта гора?
- Тази наоколо - отговори му сянката.
- Ясно - кимна дракончето. - Излитам - и излетя.
Сянка отново се зае с предишното си занимание - тоест да си разтрива краката, а останалите продължиха да водят неангажиращ разговор на тема кой е виновен за загубването им и кой въобще трябва да води на разходка в непозната гора... Около четвърт час по-късно Дра Кон Чо се върна и кацайки на рамото на Сянка, каза:
- Натам е - махвайки с крило в съответната посока, добави: - Не е далеч.
- Хъм - замислено изхъмка Ко Та Рак. - Колко удобно...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Вихронрав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...