12 oct 2008, 16:08

Заканата

  Prosa » Relatos
782 0 0
1 мин за четене

Гар Ван влиза в бараката зад къщата на Кух Че Реп, която от тук нататък ще наричаме просто "Бараката", където се помещава неофициалната квартира на Околийският шах клуб* и застива на вратата със слисване трета степен. В същото помещение се провеждат** репетициите на "Още неназованата музикална банда" с членове*** - Кух Че Реп (основно гайда), Плъх Чо (барабани... тъй де - тенджери и канче) и Ко Та Рак (тарамбука).
Точно в момента групата репетира (и вдига сериозен шум), но не това е причината за слисването на Гар Ван, а Но Щен Вълк, който най-спокойно си дреме върху възглавницата си видимо необезпокояван от данданията около него.
- Как можеш да спиш на този шум?! - сръчква Гар Ван вълка.
Но отваря едното си око, фиксира натрапника за момент, после отново го затваря.
- Питам, как можеш да спиш на този шум? - ръчка го пак Гар.
Тук Вълк отваря и двете си очи, хвърля един сърдит поглед на мъчителя си и... ПУК... чува се звук като от отваряне на бутилка с коркова запушалка, когато Но вади дясната си тапа за уши и заплашва:
- Ако ме сръчкаш още веднъж - ще те сръфам!!!
След тази радикална закана Но Щен Вълк отново затапва ухото си и потъва във възглавницата си.
Гар Ван не притеснява повече вълка и се заслушва в музиката на репетиращата банда, които въобще не забелязват гореописаната случка.

*Официалната квартира на какво ли не и всичко останало по настоящем се помещава в кръчмата на куция Хо.
** Само при лошо време.
*** За сега.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Вихронрав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...