12.10.2008 г., 16:08

Заканата

790 0 0
1 мин за четене

Гар Ван влиза в бараката зад къщата на Кух Че Реп, която от тук нататък ще наричаме просто "Бараката", където се помещава неофициалната квартира на Околийският шах клуб* и застива на вратата със слисване трета степен. В същото помещение се провеждат** репетициите на "Още неназованата музикална банда" с членове*** - Кух Че Реп (основно гайда), Плъх Чо (барабани... тъй де - тенджери и канче) и Ко Та Рак (тарамбука).
Точно в момента групата репетира (и вдига сериозен шум), но не това е причината за слисването на Гар Ван, а Но Щен Вълк, който най-спокойно си дреме върху възглавницата си видимо необезпокояван от данданията около него.
- Как можеш да спиш на този шум?! - сръчква Гар Ван вълка.
Но отваря едното си око, фиксира натрапника за момент, после отново го затваря.
- Питам, как можеш да спиш на този шум? - ръчка го пак Гар.
Тук Вълк отваря и двете си очи, хвърля един сърдит поглед на мъчителя си и... ПУК... чува се звук като от отваряне на бутилка с коркова запушалка, когато Но вади дясната си тапа за уши и заплашва:
- Ако ме сръчкаш още веднъж - ще те сръфам!!!
След тази радикална закана Но Щен Вълк отново затапва ухото си и потъва във възглавницата си.
Гар Ван не притеснява повече вълка и се заслушва в музиката на репетиращата банда, които въобще не забелязват гореописаната случка.

*Официалната квартира на какво ли не и всичко останало по настоящем се помещава в кръчмата на куция Хо.
** Само при лошо време.
*** За сега.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...