Заключен в тъмнината

                               разказ на ужасите!

  Всичко започна от една обикновена игра на таласъми! Обаче не самата игра бе причината Захари да се озове заключен в криптата, а последствията от нея!

  Защото играта на таласъми даде стимул на трите четиринадесет годишни хлапета да търсят нови, по-силни приключения, с които трябваше да изпитат вълните на истинския безконечен страх. И точно тогава на Марко му хрумна тази гениална идея!

   - Знаете ли, че в криптата на църквата витаят духове? - започна той.

   - И аз съм чувал някакви такива истории, но не вярвам на тях! - отвърна Емил.

   - Щом ги има тези истории може и да са истина - намеси се Захари.

 Още тая вечер решителните момчета си съставиха план! Църквата затваряше в девет, а от осем до девет поп Минчо почистваше всички помещения преди да врътне ключа! Това означаваше, че те щяха да намерят удобен момент, в който да се  вмъкнат в църквата и да слязат незабелязани долу. Входът към криптата бе близо до входа, така че всичко щеше да стане бързо!

  В осем без десет тримата се чакаха пред входа на храма. Видяха, че попa изпрати един мъж и една жена, след което взе една метла и започна да мете главното помещение! През осем и двадесет той бе готов с него, след което влезе през една врата в една от другите стаи!

   - Сега! - каза Марко и тримата хлапаци набързо преминаха през входната врата и влетяха през малка дървена врата, водеща към мрачното помещение.

  Десетина стълби деляха тази врата от металната решетъчна порта на криптата. Марко бе взел фенерче, с което осветяваше мрачния коридор, но когато достигнаха до решетъчната врата зад тях проехтя силния и сърдит глас на известният с буйния си нрав поп Минчо:

   - Еййй, кой е там! Виждам ви, виждам ви!

  Марко загаси фенерчето и заедно с Емил спряха, но Захари продължи напред, докато не се блъсна в отворената врата на криптата.

   - Сега ще ви кажа аз на вас! Сега ще кажа на родителите ви как мародерствате тук! - и той приближи двете момчета, хвана ги за ушите и ги повлече нагоре!

   - Ах вие мръсници, бегом навън и повече да не съм ви видял тук! Лоши деца! Само да видя родителите ви и ще им кажа всичко!

  Захари не смееше да гъкне! Той се бе изправил до решетката и стоеше тихо и неподвижно. Видя черната сянка на свещеника, която отново слизаше по стълбите! Захари с тихи стъпки се вмъкна зад решетъчната врата, в криптата. Поп Минчо дойде до вратата, затвори я и я заключи! След това с бързи крачки се върна горе в църквата, като затвори и малката дървена врата!

   - Помооооооощ! - извика Захари, съзнавайки положението, в което се намираше.

   - Помооооооощ! Има ли някооооой! - повтори той, но без резултат!

  Вътре в криптата бе доста тъмно, през едно триъгълно прозорче на малката врата влизаше оскъден сноп светлина, който бе крайно недостатъчен за да освети пропитата с тайнственост и мистичност крипта!

  Захари се държеше за металната решетка и гледаше прозорчето. Не смееше да се обърне по гръб, може би очакваше някоя странна сянка да го издебне или черни кокалести ръце да го обхванат.

   - Помоооооощ! - в извисяващия се глас се долавяше все по-голяма паника. Усещаше как страхът започна да напира в него, готов да се излее под формата на яростни викове!  

   - Помоооооощ! - Захари се провикна с най-силния рев, който можеше да излезе от гърлото му! Но отново тишината, тази раздираща тишина властваше над всичко, потушаваща последните остатъци от ехото и писъкът на ушите, породени от собствения му крясък!

  Надяваше се приятелите му да намерят начин и да го измъкнат. Надяваше се да са казали на попа за това, което се бе случило, предпочиташе да понесе кавгата, която неминуемо щеше да последва, предпочиташе родителите му отново да му вдигнат скандал, отколкото да прекара нощта тук! Тази мрачна дупка го плашеше! Плашеше го до краен предел и то не само заради историите за духове! Тъмнината тук бе някак зловеща, плътна и много по-различна от нормалната, която той познаваше! Тук се чувстваше незащитен и уязвим, защото не знаеше какво има по-навътре, какво се крие в този непрогледен мрак!

  Тази нощ щеше да е доста зловеща, щеше да се плаши от всеки  един шум, всяка една промяна, която тялото му неминуемо щеше да усети, макар и в повечето случаи това да е само плод на един или друг вид внушение! Но самия факт, че се намира на едно такова място и че може да се срещне с нещо ужасяващо караше кожата и косата му да настръхват, а сетивата му да се настроят за най-дребните и чувствителни вибрации!

  Той пусна леко металната решетка, обърна се леко, протегна ръце напред и тръгна слепешком с много бавни крачки. Стъпка след стъпка той се отдалечаваше от изходната врата, навлизайки все по-навътре в плътния здрач. Размахваше с ръце за да напипа нещо наоколо, но нямаше нищо. Явно тази крипта бе доста голяма.

  Колкото по-навътре отиваше, толкова въздухът ставаше по-тежък, по-влажен и по-студен. Тишината бе глуха и мъртвешка, напрежението в него - непоносимо, а сърцето му бе затихнало и заспало, сякаш се бе сляло с плътната и беззвучна среда.

  Главата му се удари в нещо! Той извика заради внезапния страх, появил се като гръм! Ръцете му инстинктивно напипаха снижаващия се неравен таван на криптата. Явно от тук започваше някакво по-ниско помещение.

  Светлината от малкото прозорче на горната врата хвърляше бледото си отражение, но то достигаше до самото начало на криптата. Но очите на Захари, свикнали вече с непрогледния мрак наоколо виждаха този сноп светлина като истински сияен оазис! Надяваше се след време, когато очите му се настроят на по-тъмен спектър да може да съзре някое частично отражение на този малък сноп светлина, което да му помогне да види някой друг периметър от тази мрачна дупка, Но това засега не се случваше!

  Някакъв силен звук разцепи тишината! "Момчетата!" - каз си той и тръгна към решетъчната врата! Поглеждайки нагоре, към вратата с малкото прозорче той видя, че нищо не се бе променило - вратата си стоеше затворена, а никакви сенки не нарушаваха постоянната светлина, идваща отгоре! Захари извика:

   - Ехооооооо! Има ли някооооой! - гласът му отново продъни привикналите към тишината ушни тъпанчета. Отново никой не откликна на този негов отчаян вик!

   - Ехооооооооо! - повтори той и зачака, надявайки се да чуе някой спасителен за него звук. Но нищо! Горе отново нямаше никой!

  А тогава откъде дойде силния звук от преди малко? Може би някое същество живееше тук? Страхът отново го прониза със силата на меч, той хвана металната решетка на вратата и я заблъска силно! Заключената здрава врата обаче нямаше намерение да подава.

  Може би нещо е паднало! Криптата е доста стара, навярно някоя отломка се е отронила и е тупнала звучно на пода! Това бе разумно обяснение на странния звук преди малко.

  Загледа часовника си, който показваше десет без двадесет. Ах, колко много часове оставаха до сутринта. Тази нощ, дори и да не се случи нищо до края определено ще е най-ужасяващата в живота на Захари! Момчето се хвана за главата и стисна силно! Защо се скри, когато поп Минчо ги откри? Трябваше просто да се провикне пък... каквото и да бе станало щеше да е по-добре от сега. Той седна на студената земя, запъхтян и заслушан в нищото.

  От вътрешността на криптата се чу нов звук! Този път звукът не бе мигновен, а постоянен, тракащ и скърцащ, и приличаше на ходене по изсъхнала шума или потапяне на сурови зеленчуци в нагорещено олио. Явно вътре ставаше нещо и това нещо не приличаше на отронване на мазилка!

   - Кой е там? - попита с тих глас Захари.

   - Кой е там? - гласът му се извиси, като вече се улавяха нотки на силна уплаха. 

  Много добре знаеше, че там няма никой. Или поне не би трябвало да има! Но въпросът бе кой по дяволите издава тези странни шумове? А ако всичките легенди и предания са истина? Ако тук, в тази черна и мрачна пещера витаеха страховити демони или призрачни изчадия? Ако мъртвите, погребани тук наистина оживяват, възкръсват и нападат всеки, дръзнал да слезе тук и да наруши покоя им?

  Нов шумолящ звук наруши гробовното мълчание! Захари изкрещя!

   - Аааааааа! - истеричния звук излезе от недрата на гърлото му. Той се хвана с двете ръце за железата на решетката, сякаш тя щеше да му осигури опора!

  Не вярваше някой да дойде тук. Той имаше едно единствено спасение, а то бе някой от приятелите му да каже на родителите си и те да говорят със свещеника да отворят църквата. Едва ли другарите му биха го оставили тук, сам и  безпомощен в тази мръсна хралупа. Може пък и те самите да опитат да поговорят със свещеника и той, колкото и да е лош да се върне и да отключи криптата! Да, това бе напълно възможно и реално! Обаче твърде много време мина оттогава и попа вече се е прибрал у тях. Ако момчетата бяха говорили с него досега да се бе върнал и Захари вече да е на свобода! Но все пак имаше надежда Емил и Марко да се върнат и да поговорят с попа. Значи Захари не бе обречен тук, само трябваше да чака докато не го спасят!

  А звуците? Какво ли го очакваше тук? Вълната на успокоението бавно се изпари, давайки отново път на страха. Дали щеше да оцелее преди да са дошли спасителите?

  Не трябваше да мисли за лоши неща, защото те отключват вътрешното му напрежение! Духове не съществуват и това той го знаеше. Всичките истории, легенди и предания за възкръсналите мъртви са измислици, целящи да събудят въображението на хората! Той знаеше това, всички нормални хора го знаят така че не бива да се страхува!

   "Щрак... щрак... щрак"! - отначало тези звуци се чуваха слабо, но постепенно увеличиха силата си! Захари се заслуша! Това бяха стъпки! Бавни приближаващи се стъпки, издавани от щракането на нещо живо, движещо се по циментовия под!

   - КОЙ Е ТААААААААМ? - извика панически момчето и заблъска по вратата! Слабия металически звън от ударите по решетката успяха донякъде да заглушат щраканията, но от това страхът на Захари не намаля.

   - ПОМООООЩ!... ПОМОООООЩ!... ПОМОООООООЩ!... ПОМООООООЩ!... - закрещя отчаяно Захари, опитвайки се всячески да подмести и отвори добре заключената порта! Започна да удря възбудено по здравия метал! Трябваше да се измъкне, защото ще умре!

  "Щрак, щрак, щрак, щрак"! - сега звуците бяха станали по-учестени и различаващи се един от друг! Очевидно към него идваше не едно а няколко същества! Не смееше да се обърне назад, защото сърцето му можеше да не издържи на гледката! Можеше само да чака, заслушан в шума на приближаващите се стъпки! Страхът вече се бе превърнал в болка, която раздираше цялата му вътрешност!

  "Щрак, щрак, щрак, щрак"! - неизвестните същества вече бяха близо! Така обърнат с гръб към тях той бе беззащитен и безпомощен. Стъпките спряха! Съществата бяха зад него!

  Трябваше да се обърне и да се срещне лице в лице с нещото зад него. Бавно започна да извръща глава! Тъмнината бе коварна, плътна и застрашителна! Обърна се рязко и... колената му се сгънаха и омекнаха когато видя това, което стоеше зад него! Дори не направи опит да се хване за решетката а просто рухна безчувствен върху студения под! Но за огромно негово съжаление той не загуби веднага съзнание и трябваше да види ставащото с всичката му сила и цялата му безумна мощ!

   В началото видя лицата им - бледи, призрачни и сияещи на фона на черната околност, телата им постепенно се сливаха с тъмнината, краката им не се виждаха, сякаш бяха потънали в непрогледния мрак.

  След това усети влиянието върху себе си – злокобно, дяволско и пагубно, все едно владееха всяка една част от тялото му. Знаеше вече, че това не са човешки същества или не в тази форма, която той познаваше. Това бяха възкръснали мъртъвци, търсещи своето възмездие! Те полека

   Захари почувства, как разсъдъкът му постепенно отлиташе, давайки път на страха да навлезе във всяка една негова фибра! Усещаше като болка навлизащия в носа му влажен и студен въздух. Не можеше да крещи, стресът бе парализирал гласните му струни и прилежащите към тях мускули. Единственото, което излизаше от вътрешността на тялото му бе глухо хриптене, наподобяващо агонията на смъртник!

  След това призрачните лица се размазаха постепенно и всичко потъна в мрак, много по-различен от този досега!

  Усети пляскания и парене по кожата на лявата буза! Не почувства болка, защото рецепторите му  бяха опиянени от огромния потрес.

  Отвори очи и видя лицата на Марко, Емил и поп Минчо. Зад тях се подаваха главите на майка му и баща му.

    - Мамо, вие... – и в този миг спомените от мрачната нощ нахлуха диво в мислите му. Вълната от страх отново го покори, карайки тялото му отново да се отпусне назад, в здравите ръце на поп Минчо.

    - Не Хари! Не припадай! – чу се гласа на Марко. Захари се сепна и ококори очи. За миг съзнанието му отново се избистри, но тежкия товар от снощното преживяване веднага окупира мозъка с остра болка и тежест! Спомни си зловещите лица, появили се в тъпата, спомни си чудовищното излъчване, извиращо от тях. Почувства, че вече се намираше под чуждо влияние – влиянието на призраците в криптата! Викът сам излезе от гърлото му, грозен, отчаян и креслив! Съзнаваше, че никога повече няма да възвърне предишния си начин на живот!