Поканата от Културния дом при Завод 12 – Казанлък за театрална постановка, е неочаквана и изненадваща – какъв театър, каква културна дейност в едно военно предприятие, което бълва смърт!...

След едночасов разговор по телефона със завеждащият културно-масова работа, разбирам, че това съвсем не е така:

- Има си хора за всичко, това е един затворен град със собствен живот - училища, детски градини, магазини – тук работят над 21000 човека…

Изумявам!...

- Заглавието на пиесата ще бъде Ваш избор…

- Но, аз не познавам хората с които ще работя!

- Няма проблем - избора на изпълнители е голям, важното е да харесва на вас…

- Обикновено трудно се набират изпълнители - за да се посветят на театъра трябва да се лишат от почивка, лично време, семейство... Най-често идват онези, дето много искат, но пък не могат…

- Тук всичко е различно – скоро ще се убедите в това!

Диктувам паспортните си данни, за да могат да ми издадат пропуск - оказва се, че трябва месец да ме проучват, за да се убедят, дали и доколко съм благонадежден…

Имам няколко готови заглавия за които ме сърбят ръце - тъкмо съм привършил работата върху „Архитекти“, пиеса на Пелин Пелинов, в която става дума за безсилието да се справим с проблемите на развитото соцобщество!... Имаше неизпипани детайли и затова се нагърбих да я преработя, горе-долу я преобърнах с главата надолу - дори си позволих да въведа нов герой, финала пък стана начало…

Не бях искал съгласието на автора за промените, но с Пелин сме приятели и реших това да направя на по-късен етап, някъде преди премиерата, за да бъда по-убедителен, пък и при свършен факт...

На първата среща се явяват желаещи да участват за няколко пиеси… Прочитам материала и задавам логичния въпрос:

- Кой, какво предпочита да играе?…

 Оказват се на роля по трима-четирима човека… И понеже пиесата се готви за Национален преглед и времето е ограничено, правя разпределение като се съобразявам с желанията на актьорите…

Между впрочем, преди две-три години, „Архитекти“ е поставяна от Хачо Бояджиев в Благоевградският театър -  нямам представа как е подходил към пиесата… По–късно от Пелин разбрах, че бил я решил като забавно шоу – в неговия стил!... При нас беше своеобразен протест срещу зле подредените неща в държавата…

Отказвам хотел – спя, ям и пия в Културния дом - работя деноно- щно… Казанлък се оказа град с театрални традиции, тук всички безумно обичат театъра, а всеки трети иска да прави театър… В този град, ако някой не бъде разпределен в роля се сърди! Не случайно, макар и след години, те ще постигат своята заветна цел: да имат професионален театър!

Затова и ръководството поиска още преди приключването на „Архитекти“ да започна втора пиеса… Имах готов камерен вариант по романа на английския писател Пиърс Пол Рийд, „Женен мъж“, със заглавие „Законите в живота“. Вариации на тема: Път към висшето общество с изразен криминален елемент, адаптирана за двама актьори – мъж и жена.

Ивайло Балабанов написа текстовете на песни, които доразвиха идеята на спектакъла до такава степен, че чак промениха заглавието:

Законите в живота са такива-

на джунглата Законът е такъв:

По слабият от пътя се отбива

и прави път на идващия лъв!…

 И понеже една от „измислените“ героини в „Архитекти“ почти няма текст, (участва с пластика по трико зад тюл), решавам, че е справедливо да ù поверя главната роля - момичето е осемнайсет-деветнайсетгодишно и има качества…

Така в рамките на един месец двата спектакъла са готови… Ръководството е доволно – представления могат да се играят навсякъде по многобройните подразделения на завода…

На Националния преглед от единайсет участници получават единайсет златни медала!

След половин година ми се обаждат, че спектакъла „Архитекти“ е определен за участие в Армейския национален преглед, а една от изпълнителките, приета във ВИТИЗ, отказва да се върне за ден и се налага да въвеждам нов изпълнител…

Пристигам късно вечерта в Казанлък и се чудя къде да търся подходящо момиче, което трябва да въведа за броени часове…

За да не рискуваме с нов човек, някой предложи за разумно все пак да разговарям със студентката…

– Изключено!... След като е отказала на колектива от който е тръгнала, варианта да я моля е недопустим, тя просто е длъжна!... Ще се справим без нея…

Тръгваме по нощните барове и заведения, където обикновено се подвизават хубави момичета… Някъде, след полунощ, поисках да поканят на масата една от танцьорките по народни танци. Обяснявам ù накратко, че трябва да спасим труда на тези млади хора, при това съм убеден, че е подходяща за ролята, дори ще ù достави удоволствие…

Момичето прие и се справи с лекота!…

Петнайсетина години по-късно в предаването „На кафе“ по Нова телевизия, Гала пита Дарина Павлова (Илия Павлов още беше жив):

- Как и кога решихте, че трябва да се занимавате с театър?

- В нашия град беше дошъл режисьор, който постави пиеса в която играх главна роля…

- Значи, този режисьор има решаваща роля в живота Ви!... Ако не бяхте го срещнала, може би сега нямаше да разговаряме! А как се казва?

- Ми, не си спомням…