14 abr 2020, 8:30

Записки от подземието на шестия етаж - 2.

  Prosa » De humor
991 1 4
1 мин за четене

Омаскарихме се…

По улиците, по магазините, по полето дори – маска до маска…

А иначе – маските падат.

И слепите проглеждат – бавно, постепенно, но вече усещат какщво се крие зад манипулативния екран на телевизора…

хххх

Ще ни уморят от грижи…

хххх

Я да си траем. И да носим маските, които пазят от вируси както решетка срещу комари.

Тъй като утре ще наредят да сме с каски, калцуни, арктически ръкавици, подводни очила…

хххх

Появи се комисарката Урсула. Оная, дето работила като инкубатор и имала 7 деца /Сещам се за друга немвска съпруга от 30-те – 40-те години с 6 деца и трудолюбив мъж/. Та затова я сложили начело на ЕСССР. Горбачов в рокля.

За която медиите в Германия писаха, че е загробила армията. А да загробиш германската /!/ армия – иска се талант от некадърност.

Отделно имаше една история с плагиатстване, ама нещо я позакриха. /Те за това трябва да се затворят дъртите – много помним!/

Та новата тьотка обяви – трябвало старците да бъдат изолирани поне до края на годината…

Немски манталитет – с концлагерите напред. Що не кара направо с „Цклон Б“?

И смята, че ще ни стресне…

Бе, ние сме минали през пионерски лагери, през бригадирски лагери, та един пенсионерски лагер ли ще ни уплаши?

хххх

Впрочем, комисарката е набор 1958 година. Да й пазим ли креват в лагера?

А тук… Като се почне – от премиера, през здравеОПАСНИЯ министър, оня на КЕВР, другите тулупи… Да не говорим за опасно разлятите като Шкембе войвода. Барем за него едно лагерче ще е по-ефективно от доктор Емилова…

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Коновски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, адаш!
  • Абе мацката, оная, инкубатора, още става 🤪, та за леглото де 😋
    Иначе имам една поредица стихове "Тъжен хумор", за нея се сетих сега, защото ми се струва, че е съвсем подходяща и за твоята поредица в проза...
    Поздравявам те.
  • Благодаря, Красе!
    Смей се. За плаченето още е рано. Ама ще му дойде времето...
  • Добре, че ваксината не е задължителна в лагерите.. да се смея ли, да плача ли

Selección del editor

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...