Записки от подземието на шестия етаж - 8.
Писмо от Германия /откъс/: „Тук пандемията не се усеща така силно, както в България. Покрай реката Рейн и в парковете е пълно с народ, но всички са дисциплинирани и се движат по двойки или по единици. От днес отвориха и магазините, не по-големи от 800 кв.м. Сега, както каза Анджи Меркел, трябва да изчакаме 14 дни и да видим, дали разхлабването на хомота не е било грешка. Дано, не е, защото искам юли месец да се прибера за три седмици.“
При нас – затягане на мерките, щото пастирите не са сигурни какво ще направи стадото. Ми, ако се юрне с рогата напред към тях?
хххх
Прибирам се и гледам – пресконференцията на погребалните агенти. Но – някак си по-различна. С омекотител ли са прани, какво…
Сватбеният генерал изслушва въпросите, отговаря – ама мек, мек… Като ученичка на първа среща. И готов на всичко.
Ние - в същото настроение. Знаем, че ни прекарват, ама се надяваме барем по-майстроски, бързо и с нежна лъжа да е.
Явно режисьорът на пандемията е получил нови нареждания от шефа. Та е променил общата линия, внушението, дори манталитета на куклите пред камерите и с микрофоните.
Невероятно, но на моменти даже става блажно като мекици с шарлан.
Усетили, че навикването и заплахите водят до обратна реакция. Та сега – меки заплахи: ще видите вие, непослушковци ниедни…
Ми – някои ще видят…
хххх
Автомобилите се приблаха в София почти без жертви. Заплахи за глоба, отлагане на рестрикциите, леко просташко поведение на джандарите.
Чудя се как бяха допуснали на екрана типична случка. Спряна кола. Милиционерът пита накъде отива, жената обяснява: „До село, да гледам майка ми“, оня рязко и тъпо се звери: „Не може! Друг ще я гледа…“
Няма нужда от коментар, да…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
