21.04.2020 г., 10:22 ч.

Записки от подземието на шестия етаж - 8. 

  Проза » Други
639 1 5
1 мин за четене
Писмо от Германия /откъс/: „Тук пандемията не се усеща така силно, както в България. Покрай реката Рейн и в парковете е пълно с народ, но всички са дисциплинирани и се движат по двойки или по единици. От днес отвориха и магазините, не по-големи от 800 кв.м. Сега, както каза Анджи Меркел, трябва да изчакаме 14 дни и да видим, дали разхлабването на хомота не е било грешка. Дано, не е, защото искам юли месец да се прибера за три седмици.“
При нас – затягане на мерките, щото пастирите не са сигурни какво ще направи стадото. Ми, ако се юрне с рогата напред към тях?
хххх
Прибирам се и гледам – пресконференцията на погребалните агенти. Но – някак си по-различна. С омекотител ли са прани, какво…
Сватбеният генерал изслушва въпросите, отговаря – ама мек, мек… Като ученичка на първа среща. И готов на всичко.
Ние - в същото настроение. Знаем, че ни прекарват, ама се надяваме барем по-майстроски, бързо и с нежна лъжа да е.
Явно режисьорът на пандемията е получил нови нареждания от шефа. Та е проме ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Предложения
: ??:??