5 feb 2015, 1:35

Запомни ме

  Prosa » Cartas
1.2K 0 0
2 мин за четене

Запомни ме.
Ще можеш ли?


Запомни колко съм висока; кафявите ми очи; леко чупливата ми кестенява коса, чийто цвят е обсъждан безброй пъти; малките ми нахапани устни с оттенък на червено, смесено с леко розово; ръцете ми, почерка ми; това, което пиша, думите ми, мислите ми. Моля те запомни ме с добре, с хубавите ни моменти, запомни смеха ми, запомни сълзите ми, ако искаш помни и как те нараних, помни как те обидих, помни заяждането ми, сарказма ми, оплакването ми, но помни и загрижеността ми, обичта ми, помни моята любов, защото може да е за последно.

Можеш ли да помниш един човек? Колко време? Ден, два, три, седмица, може би месец, година? Моля те опитай се да ме запомниш, запомни как изглеждам, запомни как ти се усмихвам, запомни как ти подавам ръка в нощта, когато си сама, запомни ме с оптимизма ми, запомни ме с некадърността ми да готвя, ако искаш, запомни ме както ме помниш, просто ме запомни. Знай, че съм обичала, знай, че обичам и ще го правя. Запомни това, запомни я – любовта. Тя беше различна, не изисквах много, просто любов в замяна. Може би и малко подкрепа, малко се нуждаех от човек, който да не се откаже от мен, който няма да откаже молбата ми да нарисува образа ми в съзнанието си хубаво, може би и с малко лошо, но да го запомни, да седя там, да съм някъде, да съм в нечие сърце, да ме помнят.

 

Не искам много.
Ще идвам често, обещавам. Ще се виждаме в някои сънища, ще те питам как е минал денят ти, ще те питам как си, какво прави вчера, ще питам за брат ти, за майка ти, ще питам за котката ти, ще питам дали я нахрани, ще се смеем отново, ще плача, ако има на какво, ще те подкрепя, но ще си тръгна. Само ме запомни. Поддържай ме жива. Ако не съм нечий спомен, аз ще умра, ще ме убиеш, чу ли.

 

Моля те, помни ме.
Недей, защо ме убиваш. Забрави ли ме вече? Забрави ли сянката ми, забрави ли спомените ни. Спомняй си от време на време, моля те. Намери ли друг, с който да ме замениш. Избледнявам вече, чувствам. Кажи ми, нарочно ли спря да сънуваш. Аз те чаках да затвориш очи, щях да си говорим, с часове докато спиш. Щях да съм до теб. Не си ли спомни? Аз съм, забрави ли, признай си. Думите ми не ги ли чуваш? Викам срещу теб, къде си. Загубих те. Ти ме предаде, забрави ме или те боли като си спомняш. Ще вярвам на тази версия, но моля те помни още малко. Не ме убивай. Чуй ме. За последно е, моля те. Отивам си, после няма да се върна. Няма да почукам на съзнанието ти и да ти споделям как е тук. Сега е студено, самотно. Не те виждам, не те и чувам. Отдалечи се, далече си от мен. Виждам светлина. Чувам ехо.

 

За последно е. За последно виждам, за последно съм жив труп, за последно.
Моля те, помни ме още малко.

 

Ще можеш ли?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...