Пристъпваще леко, за да не я събуди. Нощните сенки на мебелите бяха покрили пода, образувайки интересна мозайка.Завесите стояха мирно, допускайки лятната жега да навлезе в стаята. Тишината бе прекрасна, спуснала се в най-малките кътчета, носеше някаква лекота със себе си. Улиците бяха обсипани от светлината на старите лампи, а самотният светофар примигваше в жълто.

И цялото това спокойствие му изглеждаха като една голяма и лъжлива илюзия. Мракът за него беше обзел цялото пространство и светлината сякаш не беше достатъчна да разкара поне малко от мрака, насъбрал се в душата му.

Чувстваше сърцето си в главата, това неуморимо блъскане, сякаш след малко то щеше да разкъса плътта и да си тръгне, изморено от цялата безпомощност. Стоящ на няколко крачки от леглото, където прекрасната тя бе потънала в сън, неспокоен разбира се, всички мисли бяха решили да се събудят по средата на никаквото време. Главата му гъмжеше, а той се нуждаеше от студена бира. Този безспирен поток трябваше да спре.

Направи още една крачка и подът изскърца безмилостно. Чувстваше как ходилата му се изпотяват и повърхността ставаше несигурна. Закри лицето си с ръце – пръстите му бяха ледени и пареха кожата му. Пое дълбоко въздух, преброи до три и бързо тръгна към кухнята. Вратата изскърца подигравателно, но тялото в леглото не се размърда. Той дори не се и обърна да провери дали се беше събудила. Крайната дестинация беше силно желана и единственият лек в момента.

Трябваха му само няколко крачки, за да стигне до хладилника и да бъде залян от студенината, която се излъчваше от него. Със заучен жест взе една бутилка бира, отвори я и жадно загълта кихлебарената течност. Гърлото му се възпротиви, но умът ликуваше. По цялото му тяло премиха тръпки, а крайниците му изтръпнаха от моментната възбуда.

Половината бутилка бе изпита на един дъх и той се почувства крайно изтощен. Отпусна се на близкия дървен стол и затвори очи. Всичко беше хладно. Всичко бе обзето от студенината.

Къде да намери тази топлина, от която се нуждаеше? Чувствата на другите бяха неразбираеми и не успяваха да го докоснат. Имаше нужда от друго. Имаше нужда от самия себе си. От това отново да почувства тази топлина, която изгаря кожата отвътре, която запалва всяка една част от тялото.  Топлината, която прогонваше гнева, помагаше да забравиш грозната страна на реалността.

Но чувствата ги нямаше. Имаше емоция, но тя умираше лесно. Чу как тялото се размърда. Дали се бе събудила?

Какво правеше?

Някъде далеч в нощ се чу сирената на линейка. Някой се нуждаеше от помощ.