ДЕВЕТА ГЛАВА

Три дена след съботната вечер, Клейтън се намираше на паркинга пред стадиона на „Великаните“. С лека умора в тялото си от тренировката, той реши, че щеше да има сили да постави препятствията пред Бруно, и то още тази вечер. Хрумна му да го покани, като за начало, в някой бар за по питие. Без да губеше време, Клейтън се настани на шофьорската си седалка и набра номера на художника на клетъчния си телефон.

След няколко кратки сигнала получи отговор:

  – Все още не мога да повярвам, че Клейтън Лоукър има номера ми и че дори ми звъни.

  – Здравей, Бруно. – Клей се засмя на изказването му.

 – Как си, човече? – Бруно любезно го попита, все още с голяма превъзбуда.

 – Тъкмо свърших тренировки и се чудех дали имаш малко свободно време за по питие някъде.

 – Разбира се. За мен ще е голяма чест да прекарам малко време в компанията на професионален футболист от любимия ми отбор! Къде ще се срещнем? – Бруно прие поканата.

 – Какво ще кажеш за бар „Домино“ в Манхатън? – Клейтън даде предложението си.

 – Чудесно. След около половин час ще се срещнем там. – Бруно се съгласи за мястото, на което да се срещнеха и прекъсна връзката.

Трябваха му десет минути, за да се облече и да се качи в колата си, и да се отправи към уреченото място.

Клейтън знаеше, че щеше да пристигне по-бързо от художника до бара, за това, когато се настани на една от свободните маси поръча на сервитьорката една бира.

Петнайсет минути по-късно, Бруно влезе през входа на бар „Домино“ и с поглед потърси брата на неговата магьосница. Отне му няколко кратки секунди, за да го забележи и да се насочи към него.

 – Виждам, че си ме изпреварил! – Обърна се той към Клейтън и се настани на свободното място.

 – Извини ме, че прибързах с поръчката си, но бях жаден. – Клей го погледна и стисна ръката му за поздрав.

  – Не се безпокой. – Бруно вдигна ръката си, когато забеляза погледа на сервитьорката върху него.

Тя не се забави много и тръгна към него с тефтер и писалка в ръката си.

  – Какво ще бъде? – Обърна се тя към него.

 – Едно уиски и фъстъци. – Бруно й каза поръчката си, докато я наблюдаваше да я записва. – Извинявам се, и един чипс за приятеля ми. Клей, най-добрата комбинация е бира и чипс.

  – Съгласен съм! И още една бира, моля. – Клейтън добави.

  – Разбрано. – Сервитьорката им се усмихна и преди да тръгне обратно за бара се обърна към Клей. – Не ви ли познавам отнякъде?

 – Възможно е! Особено, ако сте фенка на футбола. – Закачливо й отвърна той.

 – Сетих се! Вие сте Клейтън Лоукър. Надявам се, че не съм нахална, ако ви поискам автограф? – Тя подаде на Клейтън един празен лист с химикалка.

 – Нямам нищо против, мила. – Той я погледна с палав поглед и за кратък миг постави подписът си на празния лист хартия. – Как ти е името?

  – Стейси... – Отвърна му тя, също с усмивка.

  – Стейси, заповядай. – Клейтън й смигна и й подаде обратно автографа.

  – Благодаря ви. Веднага се връщам с поръчката ви. – Тя се отдалечи от тях, а Клейтън изпиваше с поглед задните й части.

 – По дяволите, страхотно горещо маце! – Обърна се той към Бруно, който все още стоеше в мълчание.

  – Не е мой тип. – Бруно го разочарова за надеждите му, че бе възможно да хвърля поглед и на други жени, докато е със сестра му.

  – Хайде бе, човече! Само я погледни. Това бебче те изгаря с външния си вид, без дори и да си я докоснал, та какво остава да говорим за секса с нея.– Клейтън не искаше да се откаже.

Но Бруно отказваше да сложи прекалено дълго погледа си върху високата и стройна Стейси. Ако не се бе срещнал с Тайра, знаеше, че щеше да има голям шанс да бъде на мнението на Клейтън, но тя беше единствената жена, която го интересуваше в момента.

  – Не съм заинтересован. – Обърна се той отрицателно към Бруно.

 – Не ми казвай, че си гей! – Клейтън подхвана нова тактика, за да го предизвика.

  – Гей? Ако съм гей, защо тогава ще съм със сестра ти?! – Бруно се засмя на изказването му.

 – Брато, дори и да си във връзка с някоя, няма шанс да не спреш вниманието си върху това сексапилно маце. Това ми казва, че си гей. – Клейтън отпи глътка от бирата си.

 – Човече, аз съм нормален мъж. Харесвам жени! Но в момента съм луднал по Тайра. Нито искам да гледам други, нито да изневерявам. – Каза Бруно със сериозност в гласа си.

Клейтън харесваше по-упорити мъже, но прецени, че упоритостта на художника беше нещо, с което не си е имал работа досега. Бруно твърдеше, че държи само на жената, с която бе в сериозна връзка. Дали щеше да говори така, след като превиши с количеството на алкохола? А, ако теста с алкохола не проработеше имаше достатъчно други причини, заради които да го изхвърлише от живота на сестра му.

  – Както и да е, човече. Ако ти не желаеш да се уредиш с мацето, тогава аз ще го направя. Фенките на футбола правят чудеса в леглото. – Клей му смигна и очите му отново се върнаха към сервитьорката, която се връщаше към тях с поднос в ръка.

Стейси им сервира напитките и една купа с фъстъци и една купа с чипс. Любезно им се усмихна и остави сметката им в металното цилиндърче. Клейтън внимателно наблюдаваше Бруно. Искаше да се увери, че погледа му не е върху нея и че  без интереса му бе истински. Художникът беше по-зает да отпие глътка от уискито си и да поеме в устата си няколко фъстъка, отколкото да я наблюдава.

  – Стейси, ъ-ъ... Нали нямаш нищо против, ако си разменим телефонните номера? Ще се радвам да излезем на по питие. – Проговори Клейтън преди сервитьорката да ги напусне и да се върне обратно към задълженията си на бара.

  – Разбира се, че не! – Тя му се усмихна широко и отново откъсна лист от тефтера си, за да напише номера на клетъчния си телефон.

Клейтън го прие с усмивка и след няколко мига отново върна вниманието си към Бруно.

 – Човече, съжалявам, че изгуби такъв хубав шанс. – Той просто не искаше да се откаже от теста си с жените към него.

  – Не чувствам, че съм изгубил нещо. Имам жена, която може да ми даде това, което и всяка друга! Виждаш ли, Клей. Някои жени са просто за секс, както е в случая със Стейси, ала има други, които те карат да бъдеш с тях не само, защото можеш да им свалиш гащите. Сестра ти ми доставя удоволствие не само в интимни отношения, но и компанията й ме прави щастлив. – Бруно му се усмихна и зачака реакцията му от изказването си.

  – Значи, вие двамата сте достигнали втора база?! – Братската ревност на Клейтън започваше да се обажда.

  – Мисля, че е нормално да сме я достигнали, щом се привличаме един към друг. – Художникът отпи глътка уиски, без да разбере вътрешните чувства на Клейтън.

Бруно си нямаше на идея, че беше възможно да го подлага на тест. Кой брат би си пъхал носа си в живота на пълнолетната му сестра. Но Клейтън Лоукър беше различен. Той се чувстваше задължен да я предпазва, дори и ако е самостоятелна жена със собствен дом и кариера. Клейтън не смяташе, че прави нещо лошо, но беше сигурен, че ако тайната му се разбере някой ден, сестричката му нямаше да е доволна от него. Това, което правеше от години, щеше да му коства цялата му връзка с Тайра. Той отпи дълга глътка от бирата си и захрупа едно парче чипс.

  – Да, нормално е. – Клейтън каза, след като сдъвка храната в устата си.

  – Клей, а твоят любовен живот? Виждам, че ти допада да си с жена за една вечер. – Бруно обърна посоката на разговора към събеседника си.

  – Доста си наблюдателен. – Клейтън се усмихна, преди да продължи. – Какво очакваш от човек с кариера, като моята? Сам виждаш, че всяка жена желае да си легне с футболна звезда от голям отбор. Не мога да направя разликата, коя ме харесва, заради самия мен, и коя ме харесва, просто защото съм известен професионален футболист.

  – Разбирам те! Може би ще мога да ти помогна. – Бруно извади от джоба телефона си и набра някой. – Дай ми само минутка.

Клейтън просто се усмихна, без да казва нищо. За кратък миг се бе заслушал в разговора на Бруно, като разбра, че кани някой, за да се запознае с един негов приятел.

  – Среща ли ми уреждаш? – Клейтън се обади, когато художника върна телефона си обратно в джоба.

  – Ще ти дам пример, как се държи с теб жена, която си няма и на понятие от футбол. Обадих се на сестра ми, Лори. Никога не й е харесвало да гледа футбол, за това и не знае кой си. Няма да споменаваме пред нея с какво се занимаваш. В момента е в период на преминаване през тежка раздяла. Нямам нищо против да я измъкна от вкъщи и да я запозная с теб. Има нужда някой да й прави компания и да я накара да забрави за проклетия Реджи. – Бруно му обясни и довърши уискито в чашата.

Все пак художника се бе оказал също грижовен брат, но с едничката разлика, че помага на сестра си да излекува любовните си рани, а Клейтън помагаше на сестра си като предотвратяваше появата на такива рани. Клей си представи везна, на едната страна беше настанен той, а от другата Бруно. Помощта на художника тежеше повече от неговата, и от нея се излъчваше по-положителна енергия. За миг Бруно се сдоби с криле и ореол. А Клейтън видя рогата на главата си и дългата опашка, той беше лош като дявола. Той се върна обратно в реалността, когато до него достигна гласа на Бруно.

  – Добре ли си? Да не би да направих нещо лошо като я извиках?

  – Всичко е наред. – Клейтън утоли жаждата си с една глътка бира.

Нямаше да се остави на една фантазия да го накара да се отдръпне от намеренията му да бъде винаги зад гърба на сестра си. Колкото Бруно беше ангел, толкова и той заслужаваше тези крила и ореола на главата си. Клейтън дори беше по-добрия брат, той никога не е допускал Тайра да пролива сълзи от разбито сърце. И щеше да докажи, че този мъж не е по-идеален от всички останали. Клейтън реши да продължи играта си на любезен брат, който иска да се сприятели с гаджето на сестра му. Искаше му се да прекара нощта в компанията на сексапилната Стейси, но не искаше да бъде прекалено груб и да пропусне срещата със сестрата на Бруно.