Защо хората, които обичаме най-много ни нараняват, най-много ни огорчават и най-много болки ни причиняват? Защо? Нима това е от онези въпроси, на които не можем да си отговорим или просто отговорът е някъде вътре в нас и трябва сами да го открием. Вярваш, доверяваш се, доказваш любовта си, обичаш и накрая за благодарност, ще ти лепнат някоя болка. Това ли заслужават тези, които обичат? Съдбата ли, живота ли, кой ни изпраща такива изпитания? Кой изпитва нашите Сърца и Души? Кой? Въпрос без отговор. Едно нещо научих от живота, че с каквито и изпитания да се сблъскаш - трябва да бъдеш силен, за да преглътнеш болката, която е застанала като буца в гърлото ти. Независимо колко прошки си дал, колко любовни разочарования си преживял, Животът продължава, че се учиш от грешките и правиш всичко възможно да не ги повториш. Но дали наистина е така или продължаваме да допускаме едни и същи грешки и да се самозалъгваме всеки път, че повече няма да грешим, че вече няма да обичаме грешния човек. Но как да направим тази промяна след като сърцето ни тегли към този, когото обичаме. Дали някога ще кажем "Стига" вече не искам да ме боли, не искам да бъда нечия играчка. Аз съм човек с Достойнство, имам мечти, които искам да сбъдна, но с човек, който ще ме разбира и подкрепя. Когато обичаш - обичаш въпреки всичко, защото сърцето иска само този когото е избрало. Но колко можеш да прощаваш на този човек и дали въпреки любовта трябва да се откажеш от него или просто да си затвориш очите и да се направиш, че си сляп за всички негови грешки и да продължава да бъде любимия човек, а болката, която изпитваш нея как да я преглътнеш. Възможно ли е? 

Дени Дечева /denisima/ - 09.02.2014. г.