10 февр. 2014 г., 17:30

Защо?

787 0 0
1 мин за четене

Защо хората, които обичаме най-много ни нараняват, най-много ни огорчават и най-много болки ни причиняват? Защо? Нима това е от онези въпроси, на които не можем да си отговорим или просто отговорът е някъде вътре в нас и трябва сами да го открием. Вярваш, доверяваш се, доказваш любовта си, обичаш и накрая за благодарност, ще ти лепнат някоя болка. Това ли заслужават тези, които обичат? Съдбата ли, живота ли, кой ни изпраща такива изпитания? Кой изпитва нашите Сърца и Души? Кой? Въпрос без отговор. Едно нещо научих от живота, че с каквито и изпитания да се сблъскаш - трябва да бъдеш силен, за да преглътнеш болката, която е застанала като буца в гърлото ти. Независимо колко прошки си дал, колко любовни разочарования си преживял, Животът продължава, че се учиш от грешките и правиш всичко възможно да не ги повториш. Но дали наистина е така или продължаваме да допускаме едни и същи грешки и да се самозалъгваме всеки път, че повече няма да грешим, че вече няма да обичаме грешния човек. Но как да направим тази промяна след като сърцето ни тегли към този, когото обичаме. Дали някога ще кажем "Стига" вече не искам да ме боли, не искам да бъда нечия играчка. Аз съм човек с Достойнство, имам мечти, които искам да сбъдна, но с човек, който ще ме разбира и подкрепя. Когато обичаш - обичаш въпреки всичко, защото сърцето иска само този когото е избрало. Но колко можеш да прощаваш на този човек и дали въпреки любовта трябва да се откажеш от него или просто да си затвориш очите и да се направиш, че си сляп за всички негови грешки и да продължава да бъде любимия човек, а болката, която изпитваш нея как да я преглътнеш. Възможно ли е? 

Дени Дечева /denisima/ - 09.02.2014. г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дени Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...