Защо обичам отечеството си

Защо обичам Отечеството си?

Отговорът на този въпрос е един. Той е един и същ за всеки жител на нашата планета. Обичам Отечеството си, защото е мое. Със същата сила, с която аборигенът обича пустините на Австралия, а ескимосът -  ледовете на Антрактида, американецът - Ниагарския водопад, японецът  - ябълковия цвят. Обичам Отечеството си като моето семейството - силно и безрезервно, защото то е единственото, което мога да имам. Обичам го, въпреки и заради недостатъците му.

Отечеството не е географска точка. То е историческо наследство, бит, култура на един народ. То е природа. То е бащината стряха, майчината милувка, първата целувка. То е първата дупка, която ни е препънала, първата сълза на безсилие и гняв, първата горчилка на чута обида.

Отечеството за мен е мястото, където съм се родила, където съм отрасла и раста. То за мен е като втора майка! Защото то е свидетел на всички мои радости и тъги, защото именно то ме е успокоява със своите дивни красоти и птичи песни! То е в моите сънища и вдъхновение на много творци!

Може би се чудите кое е това Отечество, което ми дава толкова много?! С гордост мога да  Ви кажа, че това е България! Да! България! Страната, която е преживяла много войни, която е загубила толкова много деца. Да, точно тя! Това е земята, която е описана толкова чувствено и изящно от Вазов, от Славейков, от Елин Пелин, от Яворов и от още много, много творци! Това е моята родина, която аз харесвам и обичам безкрайно много! Отечеството, което притежава чудни балкани, извори, гори, реки и скали. Място осеяно с цветя и чудни поляни. Моето Отечество, наред със земните си красоти има и чудна история, музика и един невероятен народ!

Ето това е моето мило Отечество! И мога да кажа, че то за мен е онази изящна земя, която е пълна с обич, нежност и сияние!

Казват, че човек не може да избира родителите си, следователно и родината си. Аз вярвам в обратното, вярвам, че правим избор! Моят избор е България, Варна.

Обичам те, мое мило Отечество!