Акт 4
Двамата седят спокойно пред компютрите си и продължават започнат разговор.
Тя: Често ли го правиш?
Той: За какво говориш?
Тя: Да даряваш неочаквано щастие на случайно срещнати. Като с „писмото до една непозната". Беше много хубаво. Още го помня.
Той: Не. Понякога.
Тя: Кога например?
Той: Когато си спомня за онези думи и пред мен има подходящ човек.
Тя: Разкажи ми още нещо за това.
Той: Например един човек имаше рожден ден. Поздравих я по пощата, както се прави между слабо познати хора.
Тя: (прекъсва го учудено) Слабо познати?
Той: Да. Виждали сме се само веднъж и не сме си говорили. Обстановката беше такава. Аз само наблюдавах. А после имаше начин под друго име да изпратя едно друго пожелание. Каквото вътре в себе си прецених, че заслужава този слънчев характер. ...