Заспивам, но умът ми в облаци витае и е трудно да го приземя. Заради него мечти неизпълними ми идват в главата и не ми позволяват да заспя.

Заспивам, очите ми са вече в готовност да ме отведат в страната на съня, но уви нищичко не става. И защо? Защото въображението ми е започнало разкази и прози да твори.

Заспивам! Най-накрая! Но  усещам, че е твърде късно, понеже слънцето започва да огрява моята стая.

И така още една безсънна нощ минава и заминава. Нищо, аз ще продължа да се надявам, че следващата вечер, щом затворя си очите, ще успея бързо ума да приземя и въображението да спра, за да мога да заспя.