suleimo (Дани Сулакова)
66 3138
28 feb 2013, 13:47

Заветното "Да" (четвърта последна част) 

  Prosa » Relatos
1141 0 20
2 мин за четене

Вече правихме планове за бъдещето. 
Мислите ми препускаха напред. Виждах се като майка на три деца, домакиня, любима. Дом, ухаещ на сладкиши. Дом, изпълнен със смях, обич и топлина. 
Още повече, че в мен зрееше плодът на нашата любов. Трябваше да прекъсна тренировки и състезания.

Нашите родители никак не бяха изненадани от развоя на събитията. Между другото Ники беше спечелил майка ми на своя страна. За нея той вече беше мечтаният зет.

Без предложение за брак се подготвяше голяма сватба. Освен роднини и приятели, бяха поканени колеги от казармата. От моя страна, целият отбор по хандбал заедно с треньорите.

Идва заветният ден. Пролет е, а вън дъжд, сняг, вятър. Нали знаете приказката за който облизва тенджерите...
Най-тежко на сърцето ми беше, когато татко трябваше да ме изведе. Много го обичам и ценя. Мечтата ми беше да намеря мъж, който поне малко да се доближава до този идеал. Няма по-добър от него. 

За да не ни е скучно, се повреди булчинската кола. Фотографът, докато снима, бутна и счупи сватбените чаши. Някой ми настъпи роклята и се разпра.
Вече ми беше смешно. Това нови знаци на съдбата ли бяха? Какво ли ми готвеше тя?

Толкова много неща се очакват от мен. Дали ще успея да го направя щастлив?
Ще трябва да съм различна, за да съм интересна, провокативна. Понякога питомно котенце, друг път дива котка. 
А дали това, че бях избрала да съм домакиня и да съм като сателит около Ники, ще ми стига. Времето ще покаже.
Искам да слея мечтите си с неговите и да създадем нашия свят.

Някой се изкашля тактично и ме стресна.
Всички очакваха моето заветно "Да".
Е... казах го и цялата зала шумно си отдъхна.
Вие какво очаквахте? 


П. П. Уважаеми  читателю, хората, с които избираме да живеем, всъщност не са наши завинаги. Те са спътници в живота, придружаващи лица. По една или друга причина можем да ги загубим. Затова ги цени и обичай сега, в този миг. И не забравяй, че в твоя живот ти играеш главната роля. Не позволявай друг да я режисира.


© Дани Сулакова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Динко! И продължаваме за се стараем. Това си е непрестанен труд до край!
  • Хареса ми твоята история. постарали сте се добре да се получи. напълно съм съгласен с послеписа. карай смело напред!
  • Сега и аз смятам така, но това ми бяха първите стъпки. Направо си е телеграфен стил. Някой ден, ще ги преработя, оцветя, ще добавя тайните епизоди. Да четат внуците какви са ги вършили дедите им
  • Много ми харесаха всички части. Това, че ги прочетох наведнъж, компенсира единствения им недостатък: краткостта.
  • Хей Марианка, вече прочете как е започнало всичко. Шеметно, а
  • Тази вечер ще затрептим.
    Завръщане след 6 месечна раздяла.
    Благодаря Вихра
  • Любов от приказките!!! Единственото, което ви остава, е да се радвате на най- доброто, което всеки от вас може да бъде! Имате такава история! Силно трептите- силно и ще се улавяте един друг!
  • Най- хубавите истории ги пише животът
  • Дани,чудесен разказ! А послеписът направо ме разплака...))
  • Хайде всички по леглата.Всеки в своето,вие какво си помислихте.Да сбъдваме мечти )
  • Когато двама души се обичат така, от толкова време, няма как да не е хубаво, Дани Дано са повече А за послеписа - никога не трябва да го забравяме.
  • И аз бях там, и аз пих и се веселих, а след това станах свидетел, че такова щастие наистина съществува... Поздравления, Су!
  • Още, като видях, че пише първа част и си казах, че пак ще почакам и ще чета всичко наведнъж. Иначе нямам търпение бре..., докато разбера, какво ще се случи и кога ще излезе следващата част ме хващат карастанчовитеИ за сетен път се убеждавам, че чакането си е заслужавало. Продължавай Дани! Поздрав от мен!
  • Прочетох и четирите части , Дани , посмях се и , честно казано, мъничко ти завидях... Хубаво разказваш и мъдро съветваш!! Поздравления!
  • Благодаря Ви приятели! Не искам живот по ноти.Това вкарва двойката в рутина.Спират да се стараят един за друг,успива се копнежа им.Думите в послеписа бяха именно за това.Опита го доказва.Наслаждавайте се на всеки миг заедно.
  • Страхотно!
  • **
  • Бравооо! Можете да целунете булката!
  • Йеее, нека да са 101
  • Сто пъти браво!
Propuestas
: ??:??