Вече правихме планове за бъдещето.
Мислите ми препускаха напред. Виждах се като майка на три деца, домакиня, любима. Дом, ухаещ на сладкиши. Дом, изпълнен със смях, обич и топлина.
Още повече, че в мен зрееше плодът на нашата любов. Трябваше да прекъсна тренировки и състезания.
Нашите родители никак не бяха изненадани от развоя на събитията. Между другото Ники беше спечелил майка ми на своя страна. За нея той вече беше мечтаният зет.
Без предложение за брак се подготвяше голяма сватба. Освен роднини и приятели, бяха поканени колеги от казармата. От моя страна, целият отбор по хандбал заедно с треньорите.
Идва заветният ден. Пролет е, а вън дъжд, сняг, вятър. Нали знаете приказката за който облизва тенджерите...
Най-тежко на сърцето ми беше, когато татко трябваше да ме изведе. Много го обичам и ценя. Мечтата ми беше да намеря мъж, който поне малко да се доближава до този идеал. Няма по-добър от него.
За да не ни е скучно, се повреди булчинската кола. Фотографът, докато снима, бутна и сч ...