Понякога към спомените си се завръщам

как запознахме се на мегдана и как страстно

гушнахме се... И как цяла нощ после

на хорото кръшкахме...

Кръшкахме, защото ти беше с друга, а аз - с друг...

Но те не ни даваха това, от което имахме нужда -

спокойствие, тишина и компромиси понякога...

Затова смело и напред, зарязахме ги и заедно

поехме по пътеката на борбения живот...

Затова сме заедно и успяхме да постигнем това,

старите ни другари в живота да ни завидят...

Затова споменът ми е хубав и вълнуващ

и затова обичам да се връщам до него понякога...

А вие обичате ли Вашите хубави спомени?