Понякога към спомените си се завръщам
как запознахме се на мегдана и как страстно
гушнахме се... И как цяла нощ после
на хорото кръшкахме...
Кръшкахме, защото ти беше с друга, а аз - с друг...
Но те не ни даваха това, от което имахме нужда -
спокойствие, тишина и компромиси понякога...
Затова смело и напред, зарязахме ги и заедно
поехме по пътеката на борбения живот...
Затова сме заедно и успяхме да постигнем това,
старите ни другари в живота да ни завидят...
Затова споменът ми е хубав и вълнуващ
и затова обичам да се връщам до него понякога...
А вие обичате ли Вашите хубави спомени?
© Ребека Иванова All rights reserved.