Имаше нещо в това небе! Да именно "това небе", защото никъде другаде по света то не бе така синьо, никъде не плуваха толкова малки бели облачета, и никъде слънцето не светеше така ярко. А залезът! Никой не би могъл да остане безразличен при гледката на този триумф на природата.Когато слънцето залязваше всички цветове на оранжевото и червеното заиграваха на "това небе". Никъде то не бе изпращано по-царствено. Седейки на плажа под него, човек губеше представа за реалното, защото тази красота беше нереална!
В храма, издигащ се малко по-нагоре по хълма, една древна цивилизация се бе опитала да пресъздаде тази красота, но това съвършенство не би могло да бъде пресъздадено.
Когато открива този остров в далечната 1714 година, мореплавателят пише:
"28.април.1714 година
Корабът ни акостира в малък залив, ограден от високи скали, издигащи се като естествен щит около острова. Смрачава се и ако може някой да проникне в спомените ми, нека види тази гледка, която аз ще помня докато съм жив. Защото с ...