19 oct 2013, 17:03

Земята на добрите хора

  Prosa » Relatos
1.6K 0 4
2 мин за четене

     Земята на добрите хора

 

     Има една далечна земя, където хората са добри. Мама ни разказваше за нея вечер, преди да заспим, сгушени в топлата пухена постеля. Там няма млади и стари, красиви и грозни, злобни и агресивни. В тази земя хората са просто хора, добри и сърдечни. Те не мразят, не се карат, не изпитват завист. Децата им не ни замерят с прашки, а жените им не рушат гнездата ни. Мъжете не ни преследват, защото цапаме колите им. Мама казваше, че тази земя е много далече. Тя не знаеше точно къде се намира, защото е чувала за нея от прелетните птици. Ние не сме такива. Живеем и зиме и лете в града. Излюпваме се, гнездим и създаваме семейство тук, при хората. Те не ни харесват. Казват, че носим зарази, че цапаме и би било по-добре да ни няма. Затова ни гледат с лошо око. Но там, в далечната земя, при добрите хора, не е така. Добрите хора се грижат за нас, живеят с нас и ни обичат. Те обичат всичко около себе си, защото те самите са изпълнени само с любов. Живеят в разбирателство и топлина. Затова аз мисля, че земята на добрите хора е някъде на юг, където прелетните птици казват, че е топло. Но за съжаление те излетяха отдавна. Малко след това разрушиха гнездото ни и ние се разпиляхме. Не видях повече нито братчетата си, нито сестричетата си, нито мама. Една сврака каза, че те вече не са на този свят. А къде са? Да не би да са тръгнали към земята на добрите хора? Сигурно са забравили да ме вземат? Но аз ще ги намеря. Ще тръгна на юг да търся земята на добрите хора и ще открия семейството ми, което лошите хора разпиляха. Там ще живеем щастливо и никой няма да ни наранява. Ще летим на воля, ще гнездим на покривите на добрите хора, а те ще строят за нас хранилки.

     Студено е, искам да полетя натам, но нямам сили. Свраката каза, че ще вали сняг, каквото и да значи това. Сигурно е нещо хубаво, защото знам, че децата го чакат с нетърпение. Казват, че е много весело и бяло. Дано е и топло, защото крачетата ми замръзват, а вече нямам гнездо, в което да се стопля.

     Толкова е студено, имам чувството, че се сраствам с това клонче. Дано дочакам утре белия сняг, ще се сбогувам с хората тук и ще отлетя на юг. Ще търся земята на добрите хора и ще я намеря.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Фло Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така ще остане благодаря
  • Благодаря, но мисля, че не сте усетили трагичното. Пилето замръзва, сраства се с клончето. То е в някакъв транс, в който е между живота и смъртта. И да, има надежда, надява се да дочака идния ден, но това няма да се случи, защото ще е замръзнало. Ще намери земята на добрите хора, със сигурност, но тази земя няма да е земята, по която ходим, нито света, в който живеем.
  • На едно мнение съм с Виктор... наистина е добро!
  • Ще търся земята на добрите хора и ще я намеря.
    добър финал...

Selección del editor

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...