Зетя

    Да не е било истина, когато това се е случило, но ще да е било, пък макар и донейде украсено, тъй като от доверен източник е изречено...

     Някъде, по лятотото на една отминала година, по една късна доба в петъчна вечер, кога всичко било затихнало и се носил само лек хлад от морето и подпийналата младеж омекнала от музиката на дискотеките, алкохола и цигарите, тътрела крака по централните улици на града в търсене на лековитата шкембе чорба , се е случило туй. То, не е нещо дето да не се е случвало, нито да е странно, а е съвсем естествено и си е в кръга на нещата, а именно младеж да залюби девойка. И ако  ние, значи мъжката половина  щем да си мислим, че с едно смигване и два комплимента можем да излъжем нежните и крехки същества, сме в заблуда, защото те още преди да сме ги погледнали, знаят ти ли им си или не си им и тъй извъртат нещата, щото накрая шарана в мрежата да си ти. 

       Та запознали се младежът и девойката по една от дискотеките и изкарали вечерта заедно. Момичето не било от нашите градските. Било от село Кабиле , Ямболско и лятото работило по околията ни. Левента, нашият човек оплел перките в мрежата, тъй като те жените от тоя край са много хубави и говорят меко. Минало се така, след тая среща да се видят още няколко пъти и тя момата се прибрала при техните. Седмица, две се изтърколили и не се връщала. Загризала го значи отвътре, зачовъркала го мисълта за нея. Къде ти стройната снага, къде ги червените устни, къде е оня звънлив глас. 

Ден, два, три, седмица минала, не издържал и и се обадил, а тя  весела, го поканила на гости в Ямболско. Не чакал втора покана. Взел картата на България, щото тогава електроника нямало, а магистралата още е била в проект и се отправил към село Кабиле.

 Когато пристигнал, го посрещнала половината рода от селото:

- Зетят!- зетя дошли да видят.

Наредили една дълга софра под асмата, пълна с мезета и студена ракия. Бащата, корав червендалест българин, го приветствал и потупвайки го свойски по рамото го повел към егрека с овцете и там в навалицата, докопал един коч и му го метнал на раменете. Нашенеца си глътнал езика. Не знаел що да каже. Мислел си:

" Това сигурно ще да е някакъв обичай тука?!" Хеле свалили коча от раменете му и го настанили на масата, сипват му ракия в чашата и вдигат наздравици. Питат го от къде е, майка му, татко му, братя, сестри има ли? Кога ще се сгодяват с момата? Младежа мънка и казва, че само за малко на гости се отбил и ще си ходи, а те не щат и да чуят. Стая му били наредили. Тука ще спи.

   След като се разотишла родата го настанили с девойката на горният кат на къщата. Що е ставало не се знае, ала на сутринта рано, рано се измъкнал, запалил колата и обратно в града. Градски челяк на селско не приляга.