Над земята се спусна здрач. В селото пламнаха светлини. Иззад гората с пълно сияние изгря месечина. Но на нейната светлина грейнаха синкави снежинки. Заваля сняг. Цялата земя се покри с дебела снежна пелена. Дърветата побеляха като големи захарни букети. Малките къщички се сгушиха още повече и по стъклата на прозорците заблестяха звездички от скреж. Гъст чер дим се виеше от всеки комин. Цялата гора е окичена в бяла премяна, а нивите заспали под дебелият снежен губер. Селото се спотаи, сякаш заспа под нежното шумолене на снежинките. Чуваше се сеч на брадва и притваряне на врати. Цялото село заспа лека-полека в прегръдките на зимната нощ.

      На сутринта времето омекна. От сивото снишено небе продължаваха да се сипят дребни снежинки. Те замрежиха гъсто въздуха.
       Под стряхата на сушината стои на един крак петелът, навъсен, с провиснала опашка. Около него на куп се събрали кокошките, сгушили се, замислили се, гледат и премигват. А ситните снежинки идат, падат тихо в надпревара и затрупват заглъхналото село.
         Колко е красива природата в снежна бяла премяна!