-         Точно това те прави ужасно чаровен, мили, поне за мен.Черните ти къдрици ме накараха да се влюбя в теб.

-         Трябваше да ги оставя дълги, за да съм сигурен, че няма да ме разлюбиш.

-         Глупчо, тръгвай, че закъсняваш.

 Роланд нежно прегърна жена си и страстно я целуна.Не искаше да я пусне, но тя леко го отбутна и отвори вратата.

-         Чао, съкровище и бъди послушен с хубавите асистентки!

-         Обичам те! – той лъчезарно ù се усмихна.

       Таксито го чакаше. Трафикът по това време беше натоварен и пътуването до другия край на мегаполиса щеше да продължи поне час. Роланд реши да подремне. Отпусна се удобно на седалката. Колата спря на един светофар.

Сънува странен сън, продължил миг или цяла вечност: “Беше той самият, но друг, с дълга коса и черни дрехи. Срещу него стоеше собственото му “аз”, облечено с тежка рицарска броня и трескав, много неприятен поглед: “- Двама аз, какво е това?” – крещеше обърканото му съзнание. – Двойникът му с черните дрехи се обърна и промълви : - Аз съм Артемир, а това е Кралят Зион! Поклони се, изменнико!

Съществото с доспехите не помръдна. Роланд се разплака от ужас. Това, което виждаше му се стори чудовищно. Опита се да избяга, но едва сега установи, че е вързан за някакъв железен стълб.

-         Не можеш да избягаш. Кралят има изненада за теб. – безизразно обясни Артемир.

Чу се пукот от отваряне на тежка врата, може би желязна. Влязоха двама с доспехи и без лица. Водеха някакъв човек с чувал на главата. Бутнаха го на пода и единият страж отряза главата му. Всичко стана така бързо и безшумно, че Роланд не проумя в първия миг случилото се.

-         Ето какво ще ти покажем с краля!

Чудовищното, черно облечено подобие поднесе чувала пред лицето на Роланд и го отвори. Отсечената глава приличаше на гротеска от неуспешни опити за имитация на човешко лице, застинало в гримаса на предсмъртен ужас, а лицето беше няколко Роланд, Артемир или Зион парчета от образи сглобени в един лик с ужасни белези и рани от приживе разлагаща се плът.

Роланд изкрещя с всичка сила. Беше убеден, че е умрял и е отишъл в ада.

-         Господине, събудете се! Зле ли Ви е?

Отвори очи и почувства огромно облекчение като видя смутения шофьор, който здраво го друсаше.

-         Какво стана? Спрете, вече съм добре!

-         Ох, помислих, че умирате! Само това ми трябва сега. – нещастният човек сериозно се бе изплашил.

Роланд го гледаше недоумяващо тъпо и не знаеше какво да каже. Извинението в тази ситуация също беше неуместно.

-         Викахте и се мятахте толкова страшно. Опитвах се да Ви свестя, но....

-         Колко е часът, извинете?

-         20:30.

-         Закъснях! Съжалявам за неудобството!

Двамата замълчаха. Ужасният сън още лепнеше в мислите му и от това го побиваха тръпки. Спряха в индустриалната зона, чакайки в безкрайна колона от коли, принудени от обичайните мегазадръствания за неопределено време.Тук таме преминаваха хора, безцелно убиващи времето си в разговори с непознати и отегчени шофьори. Роланд отвори прозореца и вдиша нощния, напоен с мирис на горещ асфалт и бензин.

-         Извинете, имате ли огънче? – непознат мъж с черна качулка на главата пристъпваше от крак на крак до таксито.

Извади запалката от джоба си и му я подаде без да отговори. Реши, че след неприятните си преживявания през последните 2 часа, не му трябват допълнителни емоции със странни типове, които носят качулка в суха и гореща нощ.

-         Благодаря! – качулатият се отдалечи безшумно, както се и беше появил.

Роланд продължи да го наблюдава. Онзи се качи в джип от третата колона коли, “Вранглер”, доколкото можеше да прецени в мътната светлина на фаровете. Порови нещо вътре, после излезе и застана на светло, така че да може хубаво да го разгледа, сякаш знаеше, че го наблюдава. Съществото Ортемир или той – Роланд, но с дълга коса и черни дрехи се оказа непознатият пушач, на който бе дал огънче.

“Сигурно полудявам или ми се привижда. Сега остава да видя другия.” – Роланд се разсмя, но усмивката му замръзна, когато шофьорът на таксито се обърна. Отпред сега се намираше не смутеният човек, а Зион с доспехите от съня му.

 Тази сутрин новините по телевизията бяха нетипично зловещи. Съобщаваше се за много катастрофи в индустриалната зона вследствие на големите задръствания и проливния нощен дъжд. Един от централните мостове се бе срутил и това отне живота на поне 20 души по първоначални данни, смачкани от автомобилите и въздушното метро.

Линейки, полиция, пожарни – пълен хаос.