Мирко беше много ербап, все се опитваше да изпъкне, ама не с нещо хубаво, а с нещо ужасно...

   -Ей, вижте ме какво мога да направя, ще ви накарам да ме сънувате и да треперите само като си помислите за мен.. - редовно от устата му излизаха такива думи. 

   Но каква ирония, името му беше Мирко и хич не пасваше на деянията му. А който не го познаваше и чуеше първо името и после заканите вместо да се стресне се заливаше от смях... Това вбесяваше нашия злодей. И той почваше да крои пъклени планове за разрушение, ама мащабно, да видят те какво може и да го запомнят... 

   В селото на Мирко предстоеше сбор. На Трифон Зарезан. Щяха да зарежат лозите тържествено, да има песни и танци. И най-важното, телевизията щеше да снима!!! 

   - Ей това е моят шанс да им покажа на всички какво мога да направя... Ще разваля празника, да ме запомнят. - кроеше планове Мирко. 

   И така, цяла нощ не спа, да планира как да провали празника. Ама вие да не мислите, че е лесно това? Ааа, в голяма грешка сте! Голяма! Няма по-сложно нещо от това да обмислиш качествена пакост. 

   Накрая реши, ще подкупи местният кръчмар, който всяка година се грижеше за почерпката на гостите на сбора, да му достави уж по евтини питиета. А след това Мирко си знаеше какво да направи. 

   Някак си успя да се разбере с кръчмаря... По-точно парите го убедиха... Мирко предложи ниска цена за цялата поръчка от питиета. 

   А какъв беше планът? Нашият злодей беше решил да сложи към всяка бутилка подарък, шоколад, ама с разхлабващ ефект и ....можете да си представите какво ще се случи... Химическите тоалетни нямаше да стигнат, щеше да има недоволни, бесни... Музиката нямаше да свири... Хора нямаше да се играят... И телевизията щеше да снима и да разпитва, да намери причината. Щяха да обвинят кръчмаря, а той ще каже на всички кой е доставил тези питиета с подарък... И тогава в цялата страна ще се знае, че Мирко е провалил празника на селото. Ще застане пред камерите и ще каже:

   -Виждате ли кой е Мирко и какво може да направи, а? 

   В главата на злодея наш се настани мисълта за тази слава и национална известност. Не се успокои докато не подготви всичко, специално отиде до града, сам купи и с тиксо залепи към всяка бутилка по един специален шоколад. Кой може да устои на шоколад? Ще ядат, ще пият и ще стане страшно след това... 

   Мирко не се спря до тук. Реши за да е още по грандиозно да подготви и фойерверки. 

   Дойде денят. Селото се напълни с хора. Бяха толкова много, колкото цели две години не са се събирали. Времето беше хубаво и децата щъкаха навсякъде. Лозето беше зарязано, всичко живо се събра на мегдана да се черпи и да види награденото вино, част от традицията. Изкупиха се питиетата и шоколадите се изядоха. Мирко вече потриваше ръце и предвкусваше насладата от злодеянието и известността. Но...какво се случи? Изведнъж настана масова веселба и смях! Всички започнаха да се смеят, да танцуват, да се веселят както никога до сега. Музиката свиреше хоро след хоро и никой не си почиваше, хорото се извиваше в една непрекъсната спирала, за да може да побере всички желаещи да се веселят... 

   -По дяволите, планът не беше такъв... - почеса се по врата Мирко. Тези шоколади явно са сгрешени. Дали са ми смешни шоколадови изкушения. Да му се не види... Сега поне с фойерверки да ги стресна, че поне малко да им спадне ентусиазма- измърмори той й пусна фойерверките, които бе подготвил. Засвистяха фойерверки. Фиууу... И после гроздове звезди... Никой не се уплаши, напротив, радостта стана още по-голяма, особено на децата. Смях, игри, шеги... А телевизията снимаше и предаваше на живо това народно веселие. Репортерите казваха, че за пръв път присъстват на такава веселба, толкова добре организирана. Че даже за обявяване на печелившите вина и производители фойерверки са били поръчани... 

   Мирко се прибра, отново безславно, а никой не разбра как така шоколадите бяха объркани... Може би лош късмет, а може би добър? Не знам, вие как мислите? А аз откъде знам всичко това, ли? Ами и аз бях там, ядох, пих и се веселих... И може би...нещо подмених...?