Знаеш ли?
Знаеш ли откога те чакам – въздух, смисъл, аромат на пролет.
Знаеш ли откога те чакам – изпепеляващ, болезнен, агонизиращ дъх на любов.
Знаеш ли откога те чакам – дихание мое, сълза едвам пролята, емоция дълбоко прикрита, да избухнеш, да ме обсебиш, да ме разтърсиш до основи, да промениш моя ритъм. Да ме запалиш, да ме изпепелиш, да преминеш през мен, като ураган, вихрушка, да ме направиш на парченца, за да можеш да ме събереш отново. Да ми вдъхнеш нов живот, с аромат на жасмин и дъх на лавандула.
Знаеш ли откога те чакам – да преминеш през неподходящите, да преживееш тези, заради които искаш да живееш, за да намериш мен – човека, без когото не можеш да живееш.
Знаеш ли откога те чакам, знаеш ли? Аз знам! А знаеш ли, кога чакането се превърна в агония? Знаеш ли откога очите ми почнаха да те търсят навсякъде, дори там, където няма шанс да те открият?
Разумът нашепва ми да спра да се надявам, да се откажа, че не си единствен. Сърцето ми отрича, то иска до лудост да си позволи да обича. Душата ми стене, крещи без глас, оглушителна в свето мълчание. Понякога потрепва за да ми припомни, неща без друго незабравими. Топлината идваща от студените ти, сини очи, адреналина пулсиращ във вените ми, парещото усещане от допирът ти, как изгаря кожата ми, неописуемото чувство, че съм открила другата си половина. Чувство, което ме връхлетя, толкова неочаквано и същевременно, невероятно естествено, в онази пълна с хора стаичка, когато погледите ни се засякоха, а очите ти, сякаш ми се усмихваха. Говоренето с теб бе лесно, като дишането. Чела съм само за такива взаимоотношения. Оттогава крадеш съня ми и всяка мисъл. Оттогава не си представям бъдещето си, без да си част от него. Твоя съм, още преди да решиш да ме поискаш.
Знаеш ли откога те чакам? Аз знам! А знаеш ли, че продължавам, дори когато чакането се превърна в агония. Не е въпрос, аз само съобщавам, защото минах границата, в която се питах и надявах. Сега съм просто тук и просто ме има. Когато преминеш през неподходящите, преживееш тези, заради които искаш да живееш, и започнеш да търсиш човека, без когото не можеш да живееш, аз ще те чакам, притихнала, тук за теб, в очакване да ме намериш. Толкова е просто, но знаеш, без значение колко път ще извървя към теб, колко усилия ще положа, колко силно ще вярвам, винаги между нас ще стои един дълъг път, най-дългият път – твоята крачка към мен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цвети Петкова Todos los derechos reservados
