Държа да ти кажа някой неща, които иначе никога не бих се осмелил и въпреки риска ще го направя..

  Знаеш ли, че когато ме попита какъв точно ми е телефона си помислих, че си решила да ми направиш подарък, не знам защо, но си помислих, че искаш да ми купиш нов калъф... и го очаквах с нетърпение.

  Знаеш ли, че онзи билет, за концерта дето ти го подарих го направих на PAINT за 5 минути..

  Знаеш ли, че топчето... беше най-ценната ми вещ.

  Знаеш ли, че винаги съм се надявал да ми дадеш прегръдка...

  Знаеш ли, че не си мислех, че като ревна ще ме съжалиш, ще ме прегърнеш и всичко ще бъде наред. Точно напротив мислех, че като видиш, че мога да устоя на всичко ще решиш, че заслужавам нещо.... каквото и да е...

  Знаеш ли, че като се усмихвам ми е тъжно, а като се смея... всъщност риданията ми са толкова силни, че няма как по друг начин да ги заглуша...

  Знаеш ли, че вчера щах да те помоля да ми купиш "онази" китара?

  Знаеш ли, че с всяка твоя дума изречена към мен ме караш да се чувствам специален...

  Знаеш ли, че ми липсваш, а че те обичам?

  Знаеш ли, че когато ми говориш на „Вие” или ме наричаш „г-н Антимов” забиваш пирони в сърцето ми.

  Знаеш ли, че през последните шест дни и нощи съм спал около 13 часа?

  Знаеш ли?...

  Мисля, че знаеш....