Буквално изхвърча от леглото. Трепереше като листо, а погледът ѝ издаваше неописуема паника, граничеща с обезумяване. Първото нещо, което направи бе да повика такси. След това си взе портфейла, грабна първите, изпречили се пред погледа ѝ дънки, и ги обу в движение, докато летеше към вратата. Чак когато я отключи се усети, че нагоре още е по нощница, върна се и облече някаква блуза, без въобще да погледне коя.
В периода от натискането на копчето за асансьора до пристигането на таксито, му звънна поне десет пъти. Никакъв отговор...
А това проклето такси...
 – „Да не кара с 20...” – струваше ѝ се, че го чака с години, а всъщност бяха минали не повече от три минути, откакто го беше поръчала.
Появата на жълтия автомобил тя дочака с нетърпение, по-голямо от това, с което разопаковаше подаръците за Коледа в детските си години. Когато най-после таксито спря пред нея, тя се качи без да поздрави и каза запъхтяно, сякаш беше пробягала километри:
– Славейков, 33-ти блок, 2-ри вход.
През целия път гледаше през прозореца и нервно си гризеше ноктите на ръцете.
– Май ще вали. - опита се да завърже някакъв разговор шофьорът, разчитайки на познатите клишета за времето.
Никаква реакция. Тя не чуваше нищо. Опитваше се единствено да проумее как са стигнали дотук, заради подобна глупост...

Всичко започна от това, че той ѝ беше обещал да избягат от града за 3-4 дни, но от работата му го бяха задържали. Двамата бяха планирали тази почивка от месеци и когато тя му каза: „Нали обеща...”, той избухна, приемайки твърде лично думите и...
И както обикновено, от едно, нещата прераснаха в хиляди безпочвени нападки, необмислени обвинения и грозни, обидни думи, които се забиваха като пирони в съзнанията и на двамата. Накрая тя не издържа на тоновете истерични викове и крясъци и разревана напусна семейното им жилище. Отиде в апартамента на сестра си, при която остана през следващите пет дни.
Оттогава не се бяха чували...

Отдалеч видя блока и приготви парите, за да не се бави и миг на слизане. Хвана дръжката на вратата, с готовност да отвори, още преди да са пристигнали.
Когато най-после колата спря пред входа, тя плати на шофьора, без да дочака рестото, тръшна вратата и след две секунди вече изкачваше на бегом стъпалата до четвъртия етаж, защото нямаше нерви да чака асансьора, който беше на деветия. Взе разстоянието за отрицателно време и със свито сърце се насочи към вратата с табелка:„Александрови”. Отключи и без да се събува, се насочи към спалнята.
Още щом го видя - обърнат по корем, разперил лявата си ръка към вътрешната част на леглото – място, запазено само за Нея, тя се нахвърли разплакана върху него, удряйки го с малките си юмручета:
– Глупак такъв, ще те убия! Защо не си вдигаш телефона?
– Спокойно, Принцесо! Нали знаеш, че си изключвам звука, докато спя... – каза ѝ сънено той и я прегърна, целувайки я нежно по  челото.

Беше сънувала, че го блъска кола...