Саид рядко му правеше такъв номер. Да спре на манежа насред представлението и да се вторачи в публиката, без да помръдва. Георги се опита да го подкани с въженцето, което размхаваше по принцип след камилите (не за да ги удря, а за да има дава посока или за да им даде знак за „старт”), подвикна към него и накрая се принуди да отиде и да го дръпне за повода. Саид беше мъжката камила от двойката, с която Георги работеше, беше в цирка отдавна и очакваше изненада по-скоро от своенравната и по-млада Сорая, отколкото от него. Но той и предната вечер бе проявил характер, може би просто беше такъв период. Забеляза, че Саид се е вторачил в една конкретна точка в публиката и Георги също погледна натам. Беше лесно да види какво гледа, защото цирка беше полупразен и точно в тази посока имаше само двама зрители – млада майка с малко момиченце, на около 3-4 години. Момиченцето изглеждаше леко стреснато(а и как не, с огромната мъжка камила, вперила поглед в него), майка му го беше прегърнала през рамо ...