5 мин за четене
- Лудетина!- Надигна се в постелята си пенсионираният военен.
Откак "Социалните" му назначиха Звездана, все за нещо се ядосваше.
Я по телефона ще бърбори с часове, я супата студена ще му поднесе.
Не стига туй, ами и приятел си имаше... Боян, де на секундата я чакаше пред къщи.
И сега...Не чуваше ли, че я вика?
Тази красива Звездана! Сякаш на пук се правеше на глуха понякога...Ама пък...Хубава беше, с очи на кошута, де рядко може да срещне човек в някое човешко същество... А косите ѝ?. Сякаш Йовковата Албена оживяваше пред него.
Приятни му бяха разговорите с нея, обичаше смеха ѝ и дяволитите пламъчета в погледа ѝ.
Как може да не обикне човек такава светлина?! Грешно щеше да е!... И щото не случи на челяд. Дъщеря му от Америка ли щеше да му бърше старческите лиги? Или сина му, дето се забърка в бизнеса с казината, и все ревеше, че не му стигат парите? Кой щеше да погледне умиращото му тяло?!
- Полковник?- Надникна момичето.
- Постелята...- Обърна лицето си към стената старият военен.
Зве ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse