Денят днес нова нощ беше, нощта обичайно пуста. Душата ми самотна се скиташе край тъмната сянка на нощта и тишината я изпълваше. Небето изпращаше своите звезди в мечти, а те горяха и открояваха своите следи... Минавайки през мечтите и надеждите, те достигаха до хората и докосваха сърцата им и топлеха с надежди душите им. Тези звездни пътешествия преминаваха и понасяха своята съдба да бъдат един изминал спомен за надежда, откроявайки звездната картина на мечтана красота. Замечтаните очи отразяваха огледално искриците, които в миг проблясваха и изчезваха за части от секундата, те предизвикваха емоция и тръпка, сякаш жегваха право в сърцето, а усещането бе незабравимо.