ГЛАВА 10
ДАНА
Зимата на 1989 г. се приближаваше към своя край. Късно вечерта, връщайки се у дома, след занятията в института, стоях в очакване на автобуса и видях пийнала компания, която задяваше момиче, минаващо отстрани. Момчетата бяха в добра физическа форма. Уверени в безнаказаността си, те бяха агресивни и безцеремонни. Наблизо нямаше други хора, с изключение на една млада двойка, която стоеше на пет метра от мен, но те се обърнаха на другата страна, предпочитайки да не забелязват назреващия инцидент.
Момичето беше в безизходица - не беше възможно да им се опре, нито пък да избяга, и се налагаше да търпи тези оскърбления. За мен беше крайно неприятно да присъствам на тази сцена, тъй като предстоеше да избера какво да правя: или, както двойката да се отстраня от ситуацията, или да се намеся, за да помогна на момичето. И двете решения бяха неприятни за мен. Да се отстраня от ситуацията, това значеше да призная себе си за страхливец, а това беше неприемливо за мен. А да вляза в конфл ...