22

Аз му дадох себе си,
В замяна приех него.
И договора на живота
Така подписахме го

Ценността му да разочарова,
По-бедно е, тайно мое знание
Отколкото моят купувач подозира,
В Любов, дневното признание

Обезценява го погледа;
Но докато търговеца купува,
Вълшебна на корабите на подправките
Фината стока ще плува.

Поне взаимен риск това е, -
Някои взаимна изгода го разбирали
Сладък дълг Живот – всяка нощ да дължим
И всеки ден – фалирали.


Емили Дикинсън (1830 – 1886)



-------------------
Оригинала:


22

I gave myself to him,
And took himself for pay.
The solemn contract of a life
Was ratified this way

The value might disappoint,
Myself a poorer prove
Than this my purchaser suspect,
The daily own of Love

Depreciates the sight;
But, 'til the merchant buy,
Still fabled, in the isles of spice
The subtle cargoes lie.

At least, 'tis mutual risk,—
Some found it mutual gain;
Sweet debt of Life,—each night to owe,
Insolvent, every noon.


Emily Dickinson (December 10, 1830 – May 15, 1886)