Зарови ме нежно в тази утроба,
дадох тази част от себе си за теб.
Пясък вали долу и ето, че стоя.
Държа необикновени цветя.
В гробница… В цъфтеж…
Долу в дупката и не знам,
дали бих могъл да бъда спасен.
Виж сърцето ми - коригирах го,
като гроб.
Ти не разбираш, кой си мислеха,
че трябва да бъда.
Вгледай се сега в мен, мъж, който
не може да позволи на себе си да бъде.
Долу в дупката губя душата си,
долу в дупката губя контрол.
Поисках да полетя,
но крилата ми бяха толкова отказали.
Долу в дупката... и те поставиха
всички камъни на местата им.
Изядох слънцето и езикът ми
беше изгорен от вкуса.
Бях виновен,
че се презирах.
Няма да проговоря повече
за чувствата си отдолу.
О, бих желал да проникна в теб.
Долу в дупката губя душата си,
долу в дупката се чувствам толкова нищожен,
долу в дупката губя душата си,
долу в дупката съм извън контрол.
Поисках да полетя,
но крилата ми бяха толкова отказали…
© Мариела Павлова Todos los derechos reservados