Безсъница
На края на света, в дома на слънцето,
с избухващи в прозорците пожари,
душата ми раздира се в безсъница,
която по клепачите ми пари.
Аз помня светлината на деня,
засенчена сега от самотата,
от миналото бягам във нощта,
ала не мога да се скрия от тъгата.
Със изгрева душата ми възкръсва,
лазурното небе пак заблестя,
Безсъницата се заканва мъстно
за мене да мечтае до нощта.
Душата ми скърби, душата ми се моли,
в началото на бездната очаква,
играта на вълчицата – Безсъница,
на всеки нощен ъгъл ме причаква.
Тъгата ме преследва, за миналото плача,
на бездната на края коленича.
Отивай си, Безсънице, във здрача,
не искам вече аз да го обичам!
оригинален текст
Бессонница
(А.Пугачева, Л.Дербенев)
До края земли солнце краем дотронется,
И окна малиновым вспыхнут огнем,
И выйдет терзать мою душу бессонница
Из черной пещеры, где пряталась днем.
Душа скорбит и молится
У бездны на краю,
И ждет когда бессонница
Начнет игру свою.
Тоска за мною гонится -
За прошлое плачу.
Уйди, прошу, бессонница!
Забыть его хочу!
И светлые помню я дни, и хорошие,
Но все заслонит вдруг былая беда,
И ночь напролет убегаю от прошлого,
И все убежать не могу никуда.
Душа скорбит и молится
У бездны на краю,
И ждет когда бессонница
Начнет игру свою.
Тоска за мною гонится -
За прошлое плачу.
Уйди, прошу, бессонница!
Забыть его хочу!
Наступит рассвет, и душа успокоится,
И будет лазурный сиять небосвод.
Но в черной пещере волчица-бессонница
Меня вспоминает и вечером ждет.
Душа скорбит и молится
У бездны на краю,
И ждет когда бессонница
Начнет игру свою.
Тоска за мною гонится -
За прошлое плачу.
Уйди, прошу, бессонница!
Забыть его хочу!
© Дорика Цачева Todos los derechos reservados