Безсъница
На края на света, в дома на слънцето,
с избухващи в прозорците пожари,
душата ми раздира се в безсъница,
която по клепачите ми пари.
Аз помня светлината на деня,
засенчена сега от самотата,
от миналото бягам във нощта,
ала не мога да се скрия от тъгата.
Със изгрева душата ми възкръсва,
лазурното небе пак заблестя,
Безсъницата се заканва мъстно ...